Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Образувано е по оспорване, подадено от Е. Д. С. срещу Заповед № 155/04.03.2015 г., издадена от министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл му е прекратено служебното правоотношение.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неоснователна и немотивирана. Жалбоподателят изтъква, че според него не е налице реално съкращаване на длъжността, която е заемал и не са налице законоустановените предпоставки за съкращаване на длъжността. В съдебното производство Е. С. се представлява от адв. Г., която от негово име в писмена молба и в съдебно заседание доразвива релевираните с жалбата доводи и иска да бъде отменена оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки. Претендира разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения:

С оспорената Заповед № 155/04.03.2015 г., издадена от министъра на околната среда и водите на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Е. Д. С. за длъжността "главен експерт", ранг ІІ-ри младши в Главна дирекция "Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), отдел „Координация, комуникация и техническа помощ“ на Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Като основание за издаването на заповедта е посочена само разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ат ЗДСл, като причина е възпроизведено съдържанието на правната норма, а именно „съкращаване на длъжността“.

Заповедта е връчена на 04.03.2015 г., а оспорването...