Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на

З. И. Ж. срещу Решение от 04.03.2015 г., постановено по адм. д. №10/2013 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, I. състав, като се иска отмяна на постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания. Ответникът по жалбата оспорва същата.

Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, СГС е отхвърлил жалбата на касатора срещу ППСПДВ № 51/10.05.2004 г., потвърдено с Решение № Б-43/08.03.2005г. на Р.-С.. За да постанови този резултат, Съдът е приел, че на 05.06.2002 г. на Митнически пункт Кулата по покритието на КАРНЕТ Т. № DX34324192 е осъществен внос на 500 колета спортни обувки и санитарни стоки под митнически режим транзит в страната, като стоката е следвало да се представи пред МБ Г. за митническо оформяне. След извършено запитване от М. К, е установено неприключена транзитна митническа операция под прикритието на този Т. КАРНЕТ. Оспорваното ППСПДВ е издадено, след като до превозвача [фирма] е изпратено уведомително писмо да представи доказателства за приключване на режима "транзит", на превозвача и получателя на стоката са изпратени и връчени уведомления за доброволно плащане и след поканата до декларатора и получателя на стоката да заплатят възникналото митническо задължение и държавни вземане.Съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по чл.98 от ЗМ (ЗАКОН ЗЗД МИТНИЦИТЕ) (ред. 1998 г.), не е представил стоката поставена под режим транзит в получаващото митническо учреждение, при което транзитната операция не е приключена и за него възниква митническо задължение по реда на чл.199, ал.1,т.5 и т.6 във вр. с чл.202, ал.1, т.3 и т.4 и чл.203 ЗМ. Жалбоподателят като получател на стока поставена под режим транзит е задължен наред с превозвача по реда на чл.100, ал.2 ЗМ (посоч. ред.) да представи стоките в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение за приключване на режима. Крайният извод на съда е за законосъобразност на обжалваното ППСПДВ, жалбата е изцяло неоснователна и недоказана на наведените в нея основания и като такава следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно.

Основното оплакване в касационната жалба е, че касаторът не е нито превозвач, нито получател, нито поръчител на получателя за да се ангажира отговорността му за деклариране на стоките, респективно заплащане на дължими за тях митнически сборове. В случая постановлението е издадено на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 и 6 ЗМ -

отклоняване от митнически надзор и неизпълнение на едно от изискванията при временно складиране или при ползване на митнически режим. Митническите органи са установили, че касаторът е отклонил от митнически режим "транзит" стоки - 4858 бр. санитарна арматура и 5 000 бр. гуменки съдържащи се в контейнер NJRU 4930002, като е премахнал поставената от митническите органи митническа пломба, като мярка за идентификация на стоки под митнически контрол и е инициирал разтоварването на тези стоки. За тази му дейност е възникнало митническото му задължение, за което не е нужно да има горепосочените качества. Правилно съдът е отхвърлил неоснователната жалба, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 04.03.2015 г., постановено по адм. д. №10/2013 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, I. състав. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: