Образувано е по касационна жалба от Е. М. А. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. А. М., против решение №37 от 30.04.2015г. по адм. дело №137/2014 г. на Административен съд - Търговище, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против

Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2013 г. с изх. № 02-250-6500/ 4052 от 13.08.2014 г. на изп. директор на ДФ”Земеделие” [населено място], в частта, в която е направено намаление на средствата по Н. и НР2, както и в частта на присъдените разноски.

В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът твърди, че съдът не е съобразил заключението на съдебно - техническата експертиза (СТЕ), която е установила, че по схемата Н. за отделни БЗС са приети с УП площи недопустими за подпомагане, а всъщност са допустими за подпомагане. Също така излага, че съдът не е съобразил, че по СТЕ по НР 2 за отделни БЗС са установени с УП недопустими за подпомагане площи, а част от тях по заключението са допустими. В тази връзка твърди, че следва да се изплати реалния размер на субсидията в съответствие с установените допустими за подпомагане площи.

Отделно излага доводи относно плащанията по СЕПП, че съдът, макар да е отменил УП в тази част, не е приел, че е налице нарушение на материалния закон, както и че следва да се коригира размера на плащането по СЕПП от 70754,15 лв. на 73 492,40 лв. Моли, да се отмени решението в обжалваната част и се присъдят направените разноски по делото. Подад

ена е касационна жалба и от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" [населено място], пълномощник юриск. М. А., против решение №37 от 30.04.2015г. по адм. дело №137/2014 г. на Административен съд - Търговище, в частта, в която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2013 г. с изх. № 02-250-6500/ 4052 от 13.08.2014 г. на изп. директор на ДФ”Земеделие” [населено място], в частта, с която са направени намаления по СЕПП

и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията дадени в решението в срок от 30 дни от влизането му в сила, както и е осъден ДФЗ да заплати разноски по делото в размер на 90 лв. Излага доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди, че неправилно съдът е приел, че специализираният слой „Площи, подходящи за подпомагане", изготвян и предаван от МЗХ на ДФЗ-РА, нямал задължителна сила по отношение на ДФЗ и не действа при условията на обвързана компетентност. Излага, че съдът не е съобразил одобрения специализиран слой за кампания 2013г., както и че установените застъпвания на площите са в съответствие с извършените административни проверки. Излага, че констатираните от СТЕ разлики в установените по УП недопустими площи за отделни БЗС, са извършени чрез дешифриране на сателитни снимки от G. E., заснети към 07.10.2013г., което не е в съответствие с чл.9 от Наредба №105 от 22.08.2016г. относно създаване на ЦОФК. Излага, че неправилно съдът е отменил решението, поради липсата на мотиви относно наложения коефициент на редукция по СЕПП, като твърди, че е приложен чл.40, ал.4 от ЗПЗП и чл.78 от Регламент №1122/2009г. на Комисията, който за кампания 2013г. е 1,427379449 и се налага на всички бенефициенти върху изчислената сума, след приспадане на санкциите. Моли, да се отмени обжалваното решение и се потвърди оспорения административен акт, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл.217, ал.1 от АПК излага становище, че жалбата на изпълнителния директор на ДФЗ е основателна.

Излага, че административният съд е отменил оспореното уведомително писмо в частта, с която са направени намаления по СЕПП по съображение, че не са изложени мотиви за това как е формирана сумата относно налагането на редукцията и санкцията и по-конкретно, как е определен коефициентът на намаление и как е изчислена съответната сума. Смята, че този въпрос не е бил спорен и не е бил разискван по делото, включително като задача на възложената съдебна експертиза, поради което съдът е следвало да упражни правомощието си по чл. 171, ал. 4 на АПК и да даде съответните указания на адм. орган като ответник по оспорването . В тази връ

зка излага, че от представената с кас. жалба Докладна записка на зам. изп. директор на ДФЗ до изп. директор на Фонда с дата 14.01.2014г., е видно, че последният е разполагал с необходимите доказателства и докладната справка съдържа подробен отговор на поставения въпрос и установява, че коефициентът на намалението е определен съобразено правилото на чл. 78 от Регламент 2009/1122 на Комисията. По касационната жалба на Е. М. А.

излага становище, че е неоснователна, поради това, че изводът на съда за законосъобразност на Уведомителното писмо в частта му относно останалите 3 схеми - за нац. доплащания за площ /СНДП/, за плащания за природни ограничения в планински райони /НР1/ и за природни ограничения, различни от планинските /НР2/ е основан на доказателствата и на заключението на СТЕ, и е правилен, а незначителните разлики относно недопустимите за подпомагане площи, установени от адм. орган и от вещото лице, не променят размера на наложените санкции.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са основателни.

С решение №37 от 30.04.2015г. по адм. дело №137/2014 г. на Административен съд - Търговище, е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2013 г. с изх. № 02-250-6500/ 4052 от 13.08.2014 г. на изп. директор на ДФ”Земеделие” [населено място], в частта, с която са направени намаления по СЕПП, като е отхвърлена жалбата на Е. М. А. в останалата част. С решението е върната преписката на административния орга

н за ново произнасяне съобразно указанията дадени в решението в срок от 30 дни от влизането му в сила, както и е осъден ДФЗ да заплати разноски по делото в размер на 90 лв. С решението е осъден Е. М. А.

да заплати на Държавен фонд „Земеделие” направените разноски по делото в размер на 360 лв., съставляващи депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съобразно с отхвърлената част на жалбата. Съдът е приел, че уведомителното писмо,

в частта с която са направени намаления по СЕПП, СНДП, НР1 и НР 2 е законосъобразен административен акт, като издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, но е приел, че е издадено при неспазване на изискванията за форма в частта за наложения коефициент за редукции относно СЕПП , поради това, че

не е изложил мотиви относно обстоятелството, как е формирана сумата относно налагането на редукцията и санкцията

. Съдът е приел, че не е ясно как е определен размерът в съответствие с чл.40, ал.4 от ЗПЗП и

по никой начин не би могъл да провери правилно ли е изчислена процесната сума, като дори

при аритметично умножение на оторизираната площ (колона 8) по ставката за СЕПП (под таблицата на стр. 9 от УП) не се получава сумата от колона 13 (разликата до посочената сума е 56, 16 лв.). По тези съображения съдът е отменил уведомителното писмо в тази част и е

върнал преписката на административния

орган за ново произнасяне – мотивиране в тази част. По отношение на останалата

част по уведомителното писмо (оторизираните суми по СНДП, НР1 и НР 2) съдът е приел, че жалбата е неоснователна, поради това, че процентът на наддеклариране от страна на жалбоподателя е под 3% за СНДП и за НР-2, но над 2 ха, поради което декларираната площ се намалява с двойния размер на установената разлика, съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/ 30.11.2009 г. на Комисията, както и не се променя размера на санкцията. По тези съображения е приел, че не е налице нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав, но е направил необосновани правни изводи, както и е допуснал нарушение на чл.171, ал.4 от АПК.

От фактическа страна е установено, че

Е. М. А.

е

подал на 10.05.2013 г. за кампания 2013г.

Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер (У.) 2517051380844 и получил Уникален регистрационен номер (У.) 368999, като е заявил за подпомагане площи по : Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Схемата за национални доплащания за площ (СНДП) и Плащания за природни ограничения на земеделските стопани в райони, различни от планинските (НР 2)

, както и по мярка 211 - Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1), находящи се в землища на [община] и [община]. Установено е, че общият размер на декларираните площи по СЕПП е 251,40 ха, по СНДП са декларирани 245,95 ха, по НР2 -151,28 ха и по НР1 72,35 ха. След извършени административни проверки е издаден оспорения административен акт -

Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2013 г. с изх. № 02-250-6500/ 4052 от 13.08.2014 г. на изп. директор на ДФ”Земеделие”, с което е определено финансово подпомагане по СЕПП в размер на 70 754, 15 лв. лв., при установена редукция и санкция в размер на 1 024, 55 лв., при установена площ 244,82 ха и разлика между декларирана и установена площ - 6,57ха. По СНДП е оторизиран сума в размер на 2 190, 02 лв., при установена площ 241,38 ха и разлика между декларирана и установена площ - 4,57 ха. По НР1 е оторизирана сума в размер на 15 576, 35 лв., при установена площ 71,45 ха и разлика между декларирана и установена площ - 0,90 ха. По НР2 е оторизирана сума в размер на 10 318, 26 лв., при установена площ 146,97 ха и разлика между декларирана и установена площ - 4,31 ха. Посочените размери и стойности са отразени в таблица на стр.9 от оспорения административен акт. По таблица 1, стр.12 от УП са отразени оторизираните суми и направените намаления във връзка с наложени корекции и санкции, а в таблица 2, стр.12 са отразени извършените плащания по отделните схеми и мерки.

Уведомителното писмо е оспорено по съдебен ред от

Е. М. А.

, в производството по което

е допусната и приета съдебно-техническа експертиза. В СТЕ е отразено, че определянето на специализирания слой „Допустими за подпомагане площи” за територията на землищата, в които жалбоподателя има площи за кампания 2013 г., е по сателитни изображения от 03.06 - 08.06.2012 г.

,

като част от парцелите попадат във физически блокове, на които са извършени специализирани теренни проверки от ОС”Земеделие” – О.. За вс

еки БЗС, за които има разминаване между декларирани и установени площи, СТЕ е изложила фактически констатации за площите и съответствието им с констатациите по УП. От заключението е установено, че с УП по

СЕПП –

установената разлика

между декларираната площ - 251, 40 ха и установената в размер на 244, 83 ха след извършените адм. проверки в И. по заявлението на жалбоподателя за кампания 2013 г. е

6, 57 ха

или 2, 68 %, т. е. по-малка от 3%, но надвишава 2 ха и съответно площта, върху която се изчислява субсидията се санкционира с двойния размер на установената недопустима за подпомагане площ

.

Според констатациите на СТЕ

разликата

между декларираната площ 251, 40 ха и установената от вещото лице 246, 67 ха, недопустима площ по заявлението на жалбоподателя за кампания 2013 г. е

4, 73 ха

или 1, 92 %, стойности,

които не променят вида на санкцията.

С УП

по СНДП –

установената разлика

между декларираната площ – 245, 95 ха и установената в размер на 241, 38 ха след извършени адм. проверки в И. по заявлението на жалбоподателя за кампания 2013 г. е

4, 57 ха

или 1, 89%, т. е. по-малка от 3%, но надвишава 2 ха и съответно площта, върху която се изчислява субсидията се санкционира с двойния размер на установената недопустима за подпомагане площ.

Според констатациите на СТЕ

разликата

между декларираната 245, 95 ха и установената от ВЛ е в размер на 242, 86 ха, недопустима площ по заявлението на жалбоподателя за кампания 2013 г. е

3, 09 ха

или 1, 27%, стойности, които не променят вида на санкцията.

Общият размер на установени и неотстранени застъпвания, установени от РА е в размер на 2, 24 ха.

Със същата площ се намалява допустимата за подпомагане площ.

По отношение на НР 1 и НР2 с обжалваното решение не са извършени фактически установявания от съда относно съответствието между декларираните и установени площи по УП и тези по СТЕ. По отношение на тях съдът е приел, че

от таблица (стр. 9 от УП) процентът на наддеклариране от страна на жалбоподателя е под 3% за СНДП и за НР-2, но над 2 ха, поради което декларираната площ се намалява с двойния размер на установената разлика, съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/ 30.11.2009 г. на Комисията. Съдът е прил за установена разлика между декларираната и установена площ по схемата за плащания на ЗС за природни ограничения в планински райони (НР 1) в размер на 0,90 ха или под 2 ха или не е налице санкционирана площ. Въз основа на тези констатации съдът е приел, че оторизираната сума за трите схеми за подпомагане е правилно определена, като кредитира заключението на съдебният експерт по отношение на установените допустими и недопустими площи в заявлението на жалбоподателя, както и направените от самото ВЛ констатации за противоречия, като приема, че последните не променят размера на санкцията наложена на жалбоподателя по парцели по трите схеми за подпомагане на ЗС. По тези съображения е отхвърлил жалбата в тази част.

От правна страна съдът е приел, че УП е издадено при неспазване на изискванията за форма в частта за наложения коефициент за редукции относно СЕПП, поради това, че не е изложил мотиви относно обстоятелството, как е формирана сумата относно налагането на редукцията и санкцията. Съдът е приел, че не е ясно как е определен размерът в съответствие с чл.40, ал.4 от ЗПЗП и по никой начин не би могъл да провери правилно ли е изчислена процесната сума, като дори при аритметично умножение на оторизираната площ (колона 8) по ставката за СЕПП (под таблицата на стр. 9 от УП) не се получава сумата от колона 13 (разликата до посочената сума е 56, 16 лв.).

Въз основа на изложените и установени от първоинстанционния съд фактически обстоятелства и правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че като краен резултат съдът е постановил необосновано решение, при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

На първо място съдът неправилно е отменил УП в частта, с която са направени намаления по СЕПП, поради това, че административният орган не е изложил мотиви относно обстоятелството, как е формирана сумата относно налагането на редукцията и санкцията, свързани с наложения коефициент за редукции по чл.40, ал.4 от ЗПЗП и

чл. 78 от Регламент (ЕО) № 1122 на Комисията от 30.11.2009 г.

Оспорването на УП е било във връзка с наложената санкция по чл.58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009г., като по отношение на приложения корекционен коефициент не са правени възражения от страна на жалбоподателя (вж. л.6 и л.256 от делото), а е оспорен размера на санкцията по чл.58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009г. В съответствие с чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава с обсъждане само на основанията, посочени от оспорващия, а извършва проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл.146 от АПК, но въз основа на представените отстраните доказателства. В нарушение на посочената разпоредба, както и при неизпълнение на чл.171, ал.4 от АПК, съдът в тази част по приложение на чл.40, ал.4 от ЗПЗП и чл.78 от Регламент (ЕО) № 1122/2009г. не е указал на страните, в частност на административния орган ( във връзка с чл.170, ал.1 от АПК) разпределението на доказателствената тежест в производството, както и че за обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства. В тази връзка в касационното производство е представена Докладна записка вх. №02-0400/718 от 09.01.2014г. на зам. изп. директор на ДФЗ до изп. директор на ДФЗ, от която се установяват обстоятелства във връзка с прилагане на коефициент за редукции, както и наличието на мотиви за неговото определяне по размер.

На второ място във връзка с извършения контрол за законосъобразност на УП в частта по наложените санкции по СЕПП, СНДП и НР2 съдът от една страна е кредитирал заключението на СТЕ, но е приел, че оторизираните суми са правилно определени, като установените за допустими и недопустими площи в заявлението на жалбоподателя, в УП, както и направените от самото ВЛ констатации за противоречия, не променят размера на санкцията наложена на жалбоподателя. Съдът не е съобразил фактическите установявания, че с УП по СЕПП –

установената разлика

между декларираната площ - 251, 40 ха и установената в размер на 244, 83 ха след извършените адм. проверки в И. по заявлението на жалбоподателя за кампания 2013 г. е

6, 57 ха

или 2, 68 %, т. е. по-малка от 3%, но надвишава 2 ха и съответно площта, върху която се изчислява субсидията се санкционира с двойния размер на установената недопустима за подпомагане площ, а по СТЕ

разликата

между декларираната площ 251, 40 ха и установената от вещото лице 246, 67 ха, недопустима площ по заявлението на жалбоподателя за кампания 2013 г. е

4, 73 ха

или 1, 92 %, стойности,

които не променят вида на санкцията, но които променят размера на санкцията

при прилагане на чл.58 от

Регламент (ЕО) № 1122/2009г.

Съдът не е съобразил, че с УП по СНДП –

установената разлика

между декларираната площ – 245, 95 ха и установената в размер на 241, 38 ха след извършени адм. проверки в И. по заявлението на жалбоподателя за кампания 2013 г. е

4, 57 ха

или 1, 89%, т. е. по-малка от 3%, но надвишава 2 ха и съответно площта, върху която се изчислява субсидията се санкционира с двойния размер на установената недопустима за подпомагане площ, а по СТЕ

разликата

между декларираната 245, 95 ха и установената от ВЛ е в размер на 242, 86 ха, недопустима площ по заявлението на жалбоподателя за кампания 2013 г. е

3, 09 ха

или 1, 27%, стойности,

които не променят вида на санкцията, но се променя размера на санкцията

при прилагане на чл.58 от

Регламент (ЕО) № 1122/2009г.

По същият начин съдът не е съобразил установения размер по НР2 и констатацията на вещото лице.

В тази част съдът не е обосновал решението си и неправилно е приел, че не е допуснато нарушение на чл.58 от

Регламент (ЕО) № 1122/2009г.

при налагане на санкциите по отделните схеми и мерки на земеделския стопанин след като не е съобразил, че видът на санкциите е в хипотезата на процентното отношение на наддекларираната площ в рамките до 3%, но над 2 ха, при която санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ. В случая с УП е установен по - висок размер на наддекларирана площ, а по приетата СТЕ е установен по-нисък размер на наддекларирана площ в размер и проценти изложени по-горе, въз основа на които при прилагането на чл.58 се получава по-нисък размер на санкционираната площ, респ. по - висок размер на оторизираната сума за подпомагане, в който смисъл е възражението на жалбоподателя - земеделски стопанин. В тази връзка съдът е следвало в съответствие с чл.171, ал.2 от АПК да укаже на жалбоподателя или да постави допълнителна задача на СТЕ за установяване на размера на санкционираната площ въз основана констатациите по експертизата за промяна размера на наддекларираната площ в сравнение с тази по УП, респ. процентното съотношение, като на тази основа се определи действителния размер на финансовото подпомагане по отделните схеми.

На следващо място следва да се има предвид, че заявените за подпомагане площи от земеделския стопанин (§1, т.23 от ДР на ЗПЗП), са от датата на подаване на заявлението - 10.05.2013 г. за кампания 2013г., а одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” е със Заповед №РД-09-114 от 17.02.2014г. С тази заповед се одобрява окончателния специал

и

зиран слой за кампания 2013г. и заедно с останалата информация от СИЗП - цифрови географски данни за физическите блокове, както и нова ЦОФК, се предоставят на Разплащателната агенция за извършване на задължителни кръстосани проверки на подадените заявления през кампания 2013г., за извършване на окончателна оторизация и пращания на площ за 2013г. и прием на заявленията за подпомагане през 2014г. В случая следва да се съобрази с оглед заключението на СТЕ, че определянето на специализирания слой „Допустими за подпомагане площи” за територията на землищата, в които жалбоподателя има площи за кампания 2013 г., е по сателитни изображения от 03.06 - 08.06.2012 г., като част от парцелите попадат във физически блокове, на които са извършени специализирани теренни проверки от ОС”Земеделие” – О.. Следва да се има предвид, че кандидатът за подпомагане е заявил площи за подпомагане въз основа на специализиран слой по сателитни изображения от 03.06 - 08.06.2012 г., който е различен от одобрения окончателен специализиран слой през 2014г., след подаване на заявлението, поради което следва да се съобразят установяванията по СТЕ за допустимите площи, както и извършените теренни проверки и отстранените застъпвания по двойно заявените площи.

Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че административният съд е постановил неправилно решение, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, като се извърши проверка по чл.168, ал.1 от АПК на оспорения административен акт, като с оглед констатираните нарушения на съдопроизводствените правила да се дадат указания на страните за разпределение на доказателствената тежест по чл.170, ал.1 от АПК, както и да се укаже на страните в съответствие с чл.171, ал.4 от АПК за представяне на доказателства за обстоятелства от значение за делото, в частност относно прилагане на корекционния коефициент от административния орган. След приемане на СТЕ да се постави допълнителна задача за установяване на действителния размер на санкцията по чл.58 от

от Регламент (ЕО) № 1122/2009г.

в съответствие с установено процентно съотношение на наддекларираната площ и дадените указания в мотивите на решението за определяне на действителния размер на финансовото подпомагане.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №37 от 30.04.2015г. по адм. дело №137/2014 г. на Административен съд - Търговище.

ВРЪЩА делото на Административен съд - Търговище за ново разглеждане от друг състав, при спазване на указанията дадени в мотивите на решението.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.