Производство по чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.
К. [] моли да бъде отменено решение № 585/04.02.2015г. по адм. д.№ 2643/2014г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2021307363/16.10.2013г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски.
Втора касационна жалба е подадена от дружеството срещу решение №7655/08.12.2015г. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение в частта за разноските. Поддържа, че не е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението и моли второто решение като неправилно да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-С. моли решенията като правилни да бъдат оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби против двете съдебни решения.
Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:
Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни.
С обжалваното решение № 585/04.02.2015г. по адм. д.№ 2643/2014г. на АССГ съдът е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 2021307363/16.10.2013г. на ТД на НАП-С., с който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит 480 938лв с лихви по фактури на [фирма], [фирма] и [фирма] за периода м.1, 3 – 5, 7 – 9 и 12.2006г. на основание чл.64, ал.1, чл.6, чл.9 от ЗДДС отм. , тъй като фактурираните доставки на услуги и рекламни материали не са осъществени. Жалбата против РА е отхвърлена и в частта, с която за 2006г. е определен корпоративен данък 580 400,25лв с лихви на основание чл.23, ал.2, т.13, чл.15, ал.3, т.2...