О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 326

София, 26.01. 2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22.10.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 2495 /2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (нататък и КОНПИ, Комисията) срещу въззивно решение № 102 /05.02.2025 г. по в. гр. д. № 3244 /2023 г. на Софийския апелативен съд, с което като е отменено решение на Врачанския окръжен съд в една част и е потвърдено в друга част, е отхвърлен иск на КОНПИ срещу И. Б. И. и Л. С. И. с правно основание чл.153, ал.1 ЗОНПИ.

Ответниците по касационната жалба И. Б. И. и Л. С. И. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от страна по делото, която има право и интерес да обжалва, срещу решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и е редовна.

Въззивният съд е приел следното:

Посочил е предпоставките за уважаването на исковете с правно основание чл.153вр. чл.142, ал.2, т.1 и т.2 вр. с чл.141 вр. с чл.150 ЗОНПИ.

Между тях е посочил установяването на значително несъответствие в имуществото на ответниците по смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ, както и че с разпоредбата на чл.107 ЗОНПИ в полза на държавата в лицето на ищеца КОНПИ е създадена доказателствена презумпция, че имуществото е незаконно придобито, когато след проверка се установи значително несъответствие в същото съгласно § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ.

Приел е, че първоинстанционният съд неправилно е добавил към стойността на наличното имущество формираната отрицателна величина от разликата между установените доходи на ответниците и направените от тях обичайни и извънредни разходи за проверявания период, която е възприета като отрицателен нетен доход. Приел е, че съгласно решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134 /2021 г. на IV г. о. на ВКС разликата между горните две величини не следва да се квалифицира като отрицателен нетен доход, т. к. легалната дефиниция па § 1, т.8 от ДР на ЗОНПИ регламентира, че нетни доходи са доходи, приходи и източници на финансиране, намалени с размера на разходите (обичайни и извънредни) на проверяваните лица. …

Приел е, че ВКС приема, че нетният доход по смисъла на тази разпоредба е превишението на общия размер на приходите над общия размер на разходите, т. е. оставащите свободни средства, които могат да са положителна величина или нула, но не и отрицателна величина.

От това следва да се приеме за доказан нулев нетен доход.

Следва да бъде съобразено и ТР по тълк. д. № 4/2021 на ОСГК на ВКС, че стойността на „значително несъответствие“ е специално понятие, означаващо превишение най-малко със 150 000 лева стойността на имуществото, но не и на сбора на разходите над общата стойност на нетния доход за проверявания период.

Приел е, че поради това не се формира значително несъответствие и искът е неоснователен.

По наведените основания за допускане на касационно обжалване:

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят КОНПИ обосновава искане за допускане на касационно обжалване по правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване.

Между тях са въпроси във връзка с тълкуването на § 1, т. 3 от ДР ЗОНПИ.

Поставен е и въпросът: Установеният недостиг на парични средства /отрицателен нетен доход/ следва ли да се отчита като нула и представлява ли съставна част от определянето на несъответствието, получен при съпоставяне на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране?

За този въпрос се твърди, че има значение за точното прилагане на закона - основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Видно за мотивите на въззивния съд, въпросът е обусловил изводите на въззивния съд и е разрешен от него в съответствие с посоченото от въззивния съд решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134 /2021 г. на IV г. о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК.

Тези въпроси се обхващат от първия въпрос на образуваното с разпореждане от 15.01.2026 г. на председателя на ВКС тълкувателно решение № 1 /2026 г. на ОСГК на ВКС:

„Какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество? Къде са нормативно регламентирани?“

По този въпрос са изтъкнати два проблема, очертани от противоречива практика след постановяване на Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, първият от които е: Противоречиво тълкуване на легалната дефиниция за „значително несъответствие“ в пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, за който е обосновано наличието на три различни подхода при прилагане на изискването за „значително несъответствие“ в имуществото на проверяваното лице, което води до неравноправност между правните субекти. Посочена е съдебната практика, формирана по всеки един от трите подхода.

Между решенията, за които се твърди, че отразяват противоречивата практика по първия въпрос при втория възприет подход е посочено решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134 /2021 г. на IV г. о. на ВКС, на което се е позовал въззивният съд (то е между съдебните решения, които се сочат като формиращи противоречива съдебна практика по първия въпрос).

Поради изложеното настоящият състав приема, че са осъществени предпоставките по чл.292 ГПК за спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по образуваното тълкувателно дело № 1 /2026 г. на ОСГК на ВКС.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 2495 /2025 г. на Върховния касационен съд, IV г. о. до приключване на производството по тълкувателно дело № 1 /2026 г. на ОСГК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.