О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2415

гр. София, 17.05. 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1737 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. В. М. против определение № 2763/06.11.2023 г., постановено по гр. д.№ 3500/2022 г. от 7-ми състав на САС.

Ответникът по частната жалба не е представил писмен отговор.

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искането за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските.

Съдът е приел, че молбата с правно основание чл.248 ГПК е неоснователна, тъй като по делото са представени доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие, доколкото в него е отбелязано, че възнаграждението е заплатено.

По делото пред въззивната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 16.06.2023 г., сключен между въззиваемия Д. Р. В. и адвокат С. Ж., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 9000 лева, заплатено изцяло.

Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Това тълкуване е дадено с т.6 на ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, в договора за правна защита и съдействие не е посочен вида на плащането, не е посочено, че сумата е изплатена в брой, поради което не следва представения договор за правна защита и съдействие да се приеме, че има характер на разписка, удостоверяваща заплащането на възнаграждението. В този смисъл възраженията на жалбоподателя са основателни.

Предвид изложеното, частната жалба е основателна, тъй като не се доказва заплащането на договореното възнаграждение и искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените разноски следва да уважи, като искането за присъждането на съдебни разноски в полза на Д. Р. В. се остави без уважение.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 2763/06.11.2023 г., постановено по гр. д.№ 3500/2022 г. от 7-ми състав на САС, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение № 991/18.07.2023 г., постановено по гр. д.№ 3500/2022 г. от 7-ми състав на САС в частта, с която В. В. М. е осъден да заплати на Д. Р. В. 9 000 лева съдебни разноски, както следва:

ОСТАВЯ без уважение искането на Д. Р. В. за заплащане на сумата 9 000 /девет хиляди/ лева, представляващи съдебни разноски – адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК, като неоснователно.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.