О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2669

София, 30.05. 2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч. гр. дело № 1937 описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 и ал.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 14947/27.06.2024 г. и по частна жалба с вх. № 15078/28.06.2023 г., подадени чрез ЕПЕП от В. Д. М. против определение № 1597/19.06.2023 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. ч.гр. д. № 1413/2023 г..

Частната касационна жалба е насочена срещу определението на Апелативен съд София от 19.06.2023 г. в частта, с която е потвърдено определение № 4686/11.04.2023 г. по гр. д. № 11411/2022 г. по описа на Софийски градски съд за връщане на въззивна жалба на В. Д. М., подадена по пощата на 23.08.2022 г. срещу решение от 29.07.2022 г., постановено по гр. д. № 56908/2020 г. по описа на Районен съд София.

Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради допуснати нарушения на нормите на чл.38, ал.2 и ал.3, чл.38а ГПК, чл.9 и чл.95 ГПК, както и на чл.3 и чл.23, ал.3 ЗПП. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани правни въпроси.

Частната жалба е насочена срещу определението на Апелативен съд София от 19.06.2023 г. в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба на В. Д. М. срещу определение № 4668/11.04.2023 г. по гр. д. № 11411/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлено искането й за замяна на назначения й по реда на ЗПП процесуален представител адв. К..

Жалбоподателката поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и моли същият да бъде отменен.

Насрещната страна – „Д. Н. Б. ЕООД, чрез адв. Д.-Н. е депозирала отговори на частната касационна жалба и на частната жалба, в които е заявила становище, че не се налице основания за допускане на касационно обжалване и съответно за неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното определение. Претендира присъждане на сторените разноски за настоящото производство.

При извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав намира подадената частна касационна жалба с вх. № 14947/27.06.2024 г. за процесуално недопустима на основание чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.3 ГПК, като съображенията за това са следните:

Видно от исковата молба, ищцата е предявила искове по чл.357, ал.1, пр.2 КТ – за установяване на трудово правоотношение между страните по договор от 16.03.2020 г. и по договор от 11.05.2020 г. за периода от 16.03.2020 г. до 12.09.2020 г., по чл.128, т.2 КТ за сумата от 650 лв., по чл.213, ал.2 КТ за сумата от 3 950 лв., а при условията на евентуалност и искове по чл.266, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 650 лв. и по чл.82 вр. 79, ал.1 ЗЗД за сумата от 2 200 лв. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 ГПК /ЗИД на ГПК – ДВ, бр.86 от 2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковето по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. В конкретния случай въззивното решение не би подлежало на касационно обжалване, тъй като предмет на делото е трудов спор по смисъла на чл.357, ал.1 КТ – за установяване съществуването на трудово правоотношение между страните, който не попада в предметния обхват на предвидените в чл.280, ал.3, т.3 ГПК изключения, както и осъдителни искове за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение, чиято цена е под минималния праг от 5 000 лв. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал.4 ГПК и обжалваното по настоящото дело въззивно определение на Апелативен съд София, макар и попадащо в приложното поле на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, не подлежи на касационен контрол на основание чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.3 ГПК.

Предвид горното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане.

Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че подадената частна жалба с вх. № 15078/28.06.2023 г. е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

За да остави без разглеждане частната жалба на В. Д. М. срещу определение № 4668/11.04.2023 г. по гр. д. № 11411/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлено искането й за замяна на назначения й по реда на ЗПП процесуален представител адв. К., въззивният съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като обжалваното определение е насочено срещу съдебен акт, който не е преграждащ развитието на дело, а е по движение на делото и съответно може да бъде отменен или изменен от съда, който го е постановил по реда на чл.253 ГПК. Същевременно за обжалвания акт не е предвидена изрично в закона и обжалваемост на същия.

Така изложените съображения от въззивния съд за процесуална недопустимост на частната жалба са съобразени с нормите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, според които на обжалване с частна жалба подлежат две категории определения – преграждащите по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Обжалваният съдебен акт не попада в тези категории, поради което въззивното определение на Апелативен съд София, с което е оставена без разглеждане частната жалба, следва да бъде потвърдено.

При този изход, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на насрещната страна сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС – за изготвяне на отговори на частната касационна жалба и на частната жалба, които са в общ размер на 1 200 лв. с вкл. ДДС.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 14947/27.06.2024 г., депозирана от В. Д. М. против определение № 1597/19.06.2023 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. ч.гр. д. № 1413/2023 г. в частта, с която е потвърдено определение № 4686/11.04.2023 г. по гр. д. № 11411/2022 г. по описа на Софийски градски съд за връщане на въззивна жалба на В. Д. М., подадена по пощата на 23.08.2022 г. срещу решение от 29.07.2022 г., постановено по гр. д. № 56908/2020 г. по описа на Районен съд София.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1597/19.06.2023 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. ч.гр. д. № 1413/2023 г. в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба на В. Д. М. срещу определение № 4668/11.04.2023 г. по гр. д. № 11411/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА В. Д. М., с адрес [населено място], [улица], ап.13 да заплати на „Д. Н. Б. ЕООД, ЕИК 206733417, сумата от 1 200 лв. – разноски за настоящото производство.

Определението в частта, с която е оставена без разглеждане частна касационна жалба с вх. № 14947/27.06.2024 г., подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.

В останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: