№ 3354

гр. София, 01.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова ч. гр. д. № 2004 от 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. В. В. - правоприемник на починалата в хода на производството първоначална жалбоподателка - И. Г. Р., срещу определение № 12 от 10.01.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 296/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на И. Г. Р. за предоставяне на правна помощ чрез назначаването на служебен адвокат по реда на Закона за правна помощ във връзка с частната жалба против разпореждане № 601 от 02.08.2023 г., постановено по същото дело, за връщане като недопустима на подадена от И. Р. частна касационна жалба.

С частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи, че по делото пред районния съд страната е представила всички необходими документи с оглед предоставянето на правна помощ. Искането е за отмяна на обжалваното определение.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното определение въззивният състав е посочил, че с молба вх. № 10323/28.12.2023 г. И. Г. Р. е поискала предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване от нейна страна на разпореждане № 601/02.08.2023 г., постановено по същото въззивно дело. Изтъкнато е, че с молбата си по чл. 95 ГПК страната е заявила, че няма финансова възможност да организира адвокатска защита, както и че е с влошено здравословно състояние, което е и причината да желае да бъде назначен адвокат от САК.

Изложени са съображения, че молба за предоставяне на правна помощ е постъпила още на 11.10.2023 г., ведно с частната жалба, които са били неподписани и съдът е дал указания да се представят надлежно подписани екземпляри, както и да се представи декларация за семейно и имуществено състояние, подкрепена с доказателства за доходите и тези на семейството, както и за наличието на други обстоятелства, относими към направеното искане. С последваща молба от 17.11.2023 г. Р. е представила подписана молба по чл. 95 ГПК и неподписан екземпляр от частната жалба, като е заявила, че всички документи, относими към искането за предоставяне на правна помощ са представени по гр. д. № 16666/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив. С разпореждане от 20.11.2023 г., въззивният съд повторно е указал на Р. да представи подписан екземпляр от частната жалба, както и декларация за семейно и имуществено състояние, подкрепена с доказателства за доходите и тези на семейството, както и за наличието на други обстоятелства, относими към направеното от нея искане за предоставяне на правна помощ.

Въззивният съд е установил още, че във връзка с това повторно разпореждане е и разглежданата молба, с която отново не се представят исканите от съда документи, удостоверяващи обстоятелствата, относими към направеното от Р. искане за правна помощ, като отново се настоява, че такива доказателства са представени в оригинал по посоченото дело на Районен съд – Пловдив и е заявено искане тези книжа да бъдат изискани и приложени към въззивното дело.

В обжалваното определение е съобразено, че с оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 3 ЗПП по граждански дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като тази преценка се формира предвид доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, възраст и други. Прието е, че в конкретния случай въпреки указанията на съда и дадената двукратна възможност за това, молителката не представя документи, относими към направеното от нея искане за предоставяне на правна помощ, поради което съдът е обективно възпрепятстван да прецени дали действително липсват средства за заплащане от Р. на адвокатско възнаграждение. Констатирано е, че наличието на такива документи по друго дело не може да послужи за преценка налице ли са предпоставките за предоставяне на правна помощ най-малкото поради обстоятелството, че тази преценка се прави въз основа на актуални към настоящия момент декларирани и установени обстоятелства, относими към това искане.

Като допълнителен аргумент е изтъкнато и обстоятелството, че частната жалба, във връзка с която е неправено искането за предоставяне на правна помощ, не е с характера на такава по чл. 280, ал. 1 ГПК, предполагаща задължителна адвокатска защита. Посочено е, че частната жалба е такава по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, по които жалби съдът дължи служебна проверка и произнасяне в пълнота досежно правилността и законосъобразността на атакувания акт и не е обвързан от оплакванията на жалбоподателя, поради което предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лице, в който случай съобразно разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗПП такава не се предоставя.

При тези мотиви заявеното от И. Г. Р. искане за предоставяне на правна помощ чрез назначаването на служебен адвокат по реда на ЗПП е прието за неоснователно и като такова същото е оставено без уважение.

Определението е правилно. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 ЗПП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени писмени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение (чл. 23, ал. 3, т. 1 – т. 7 ЗПП), т. е. няма имущество и доходи над необходимите средства за издръжка. Доходите могат да бъдат от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа, доходи от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и др. Уредбата на предвидената в чл. 94 и сл. ГПК и чл. 23 ЗПП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие, но същата се предоставя само в случай на надлежно установена по делото невъзможност на страната да си я позволи, произтичаща от данните за имущественото състояние. В конкретния случай, жалбоподателката, в чиято тежест е установяването на предпоставките за наличието на условията по чл. 23 ЗПП, въпреки точните и ясни указания на съда, дадени двукратно, не е представила необходимите писмени доказателства, поради което постановеното определение за отказ да се предостави правна помощ е законосъобразно. В тази връзка неоснователни са доводите на страната, че е представила всички необходими документи и същите са приложени по гр. д. № 16666/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

За пълнота на изложението следва да се посочи и обстоятелството, че предоставянето на правна помощ е предпоставено от преценка на сезирания съд относно ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, като тази преценка е с оглед съизмеримостта на евентуалните ползи при благоприятен резултат по жалбата и разходите за адвокатска защита. В настоящия случай частната жалба, във връзка с която е направено искането за предоставяне на правна помощ, попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2 ГПК, в която хипотеза законодателят не е предвидил изискване частната жалба да бъде приподписана от адвокат или лице с юридическо образование, нито да съдържа мотивирано изложение на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Така подадената частна жалба от И. Р. поражда задължение за касационния съд да се произнесе по нея, като провери валидността, допустимостта и правилността на атакуваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба, независимо от оплакванията на жалбоподателя. В тази връзка отказът да бъде предоставена правна помощ в това производство няма да лиши жалбоподателката от достъп до правосъдие. Ето защо предоставянето на правна помощ е неоправдано и правилно е отказано от въззивния съд.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12 от 10.01.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 296/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: