Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Т. М. И. срещу заповед № 8121 К-781 от 20.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на основание чл. 201, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Иска се отмяната на административния акт като незаконосъбразно издаден.

Ответникът, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Настоящата инстанция намира, че оспорването е редовно и допустимо, а по същество е основателно. Съображенията са следните:

Жалбоподателят заема длъжността началник на сектор "Охранителна полиция" при 03 РУП - СДВР. Видно от съдържанието на заповедта, същият е изготвил справка рег. № 26034/19.08.2014 г. за резултата от възложената му проверка от началника на РУП по повод на действия на служители, довели до бягството на 15.08.2014 г. на задържано лице - чужденец. Дисциплинарно наказващият орган е счел, че въпреки наличието на достатъчно данни И. е укрил дисциплинарни нарушения, извършени от конкретни служители, тъй като фактическата обстановка в справката не кореспондира с тази от видео наблюдението, прослушването на радиоефира и служебната документация по случая, за което е изготвена справка рег. № яб2411/15.10.2014 г. по описа на СДВР. Деянието е квалифицирано по чл. 200, ал. 1, т. 8 от ЗМВР - укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения, за което се предвижда наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. Тъй като обаче нарушението е извършено в срока на изтърпяване на наложено със заповед рег. № 19055/22.10.2014 г. "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наложено по-тежко по вид наказание. Заповедта е незаконосъбразна.

Датата на нарушението, за което на И. е наложено наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", безспорно е 19.08.2014 г., когато е изготвена справката от проверката, чието съдържание според дисциплинарно наказващия орган сочи на укриване на информация относно извършени дисциплинарни нарушения от други служители в управлението по повод бягството на лицето. Два месеца по-късно, на 22.10.2014 г. е издадена заповедта за налагане на наказание "порицание" за срок от шест месеца за друго нарушение и от тази дата занапред започва изтърпяването му. Поради това не е налице хипотезата нарушението от 19.08.2014 г. да е извършено в "срока на изтърпяване на наложено наказание "порицание", както е прието в процесната заповед. Обстоятелството, че същото се изтърпява към момента на издаване на оспорената заповед от 20.03.2015 г. е ирелевантно и разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е неприложима. Освен това, без да е относимо към спора, за прецизност на изложението следва да се отбележи, че заповедта от 22.10.2014 г. е отменена с влязло в сила съдебно решение.

Предвид изложеното обжалваната заповед подлежи на отмяна само на това основание - незаконосъобразно приложение на материалноправна норма - чл. 146, т. 4 от АПК, което е довело до налагане на несъответно по вид наказание. Останалите възражения на жалбоподателя за нарушения в дисциплинарната процедура и за неизвършване на нарушението, не следва да се обсъждат.

При този изход на делото МВР следва да се осъди да заплати на И. сумата 510 лева разноски за тази инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № 8121 К-781 от 20.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на Т. М. И. сумата 510 (петстотин и десет) лева разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.