Производство по чл. 145 и следващите, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 64, ал. 1, във връзка с чл.60, ал.1 и чл.100, ал.1 и чл. 102, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (ЗЗК).

Образувано е по три жалби, съответно от 1) [фирма], [населено място], представлявано от управителя В. Н., подадена чрез адв.. В; 2) [фирма], [населено място], представлявано от К. С., подадена чрез адв.. М и 3) Л. С. Т. от [населено място] срещу решение № 1394 от 29.10.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК – 555/2014 г.

С жалбата на [фирма], се оспорва решение № 1394 от 29.10.2014 г. по преписка № КЗК – 555/2014 г. в частта му по т. 3, т. 4 и т. 5, с която КЗК 1) установява, че не е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на [фирма], 2) установява, че не е извършено нарушение по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на К. С. и 3) установява, че не е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на Л. Т.. Релевирани са доводи, че поведението на [фирма] правилно е отчетено като нелоялно, но необосновано с оглед съвкупния доказателствен материал КЗК е приела, че посредством него не е осуетено сключването на договори от страна на [фирма]. На следващо място се твърди, че неправилно е анализирано и поведението на К. С. единствено в качеството й на управител и съдружник в [фирма], без да се ангажира личната и отговорност. Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество...