Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е касационна жалба на министъра на околната среда и водите, чрез процесуалните му представители против решение № 2777 от 14 март 2016 год., постановено по адм. дело № 4113/2015 год., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, пето отделение, с което е отменена заповед № 155 от 04 март 2015 год., издадена от министъра на околната среда и водите. Със същото решение е осъдено Министерството на околната среда и водите да заплати на Е. Д. С. от [населено място], сумата от 600, 00 лв. разноски по делото.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.
Ответникът – Е. Д. С. от [населено място], чрез процесуалният си представител - адв. Н. Г оспорва касационната жалба. Изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение е образувано по жалба на Е. Д. С. срещу заповед № 155 от 04 март 2015 год., издадена от министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) му е прекратено служебното правоотношение за заеманата от него длъжност главен експерт, в главна дирекция „Оперативна програма “Околна среда“, отдел „Координация, комуникация и техническа помощ“, считано от датата на връчване на заповедта – 04 март 2015 год. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 108 от ЗДСл, във връзка с чл. 42, ал. 5 от ЗЗД, в необходимата писмена форма, но при липса на всички необходими реквизити. Не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, а именно, че в заповедта липсват фактически основания за нейното издаване и такива мотиви не са изложени и в друг документ, съставен от издателя на акта. Констатирал е също, че липсата на мотиви е довело до нарушение на изискването за форма – основание за оспорване по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК – липса на фактически основания за издаване на заповедта, съдържаща само правното основание и възпроизвеждане с думи на текста на правната норма. Също така, първостепенният съд е счел, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Е. Д. С., поради което и органът неправилно е приложил материалния закон, посочен като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение – чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Прието е също, че с оспорената заповед е допуснато нарушение и на целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК, в този смисъл както от финансова страна, така по отношение на служителя и за обществото. По тези съображения тричленният състав е достигнал до извода за основателност на предявеното оспорване от Е. Д. С. и е отменил заповедта на министъра на околната среда и водите. Решението е неправилно.
Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение при съкращаване на длъжността. За да е налице прекратяване на служебното правоотношение на цитираното правно основание, следва да е налице съкращаване на длъжността, за което възникване да е настъпило фактическото премахване на съответната длъжност като нормативно определена позиция в щатното (длъжностното) разписание, което премахване да е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, с оглед легалната дефиниция на понятието „длъжност в администрацията“, установено в чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (в сила от 01 юли 2012 год.). и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностната характеристика. Следователно се установява, че за да е налице съкращаване на длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, в необходимо кумулативното наличие на две предпоставки - вече да не фигурира и като наименование, и като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната държавна администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностната характеристика. В разглеждания казус предмет на спора е дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Е. Д. С.. Пред първоинстанционния съд са представени длъжностни разписания, въз основа на които се установява, че действително е намален броя на длъжностите „главен експерт“ в отдел „Координация, комуникация и техническа помощ“ от пет на три бройки, поради което функциите на отдела се изпълняват от по-малък брой „главни експерти“. Следователно изводът е, че е налице реално съкращаване по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, противно на формирания извод от тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение. Това е така, тъй като от приетия и неоспорен по делото доказателствен материал се установява, че е налице премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки за длъжността „главен експерт“ в отдел „Координация, комуникация и техническа помощ“, главна дирекция „Оперативна програма “Околна среда“ при Министерство на околната среда и водите и са преразпределени функциите на останалите държавни служители, които да продължат да изпълняват възложените на отдела функции, като бъдат променени и длъжностните им характеристики. В докладна записка (л. 71 от първоинстанционното дело) са предложени мерки за оптимизиране на функциите и числеността на отдел „Координация, комуникация и техническа помощ“ в рамките на същата главна дирекция „Оперативна програма “Околна среда“. Оптимизацията на държавната администрация е преценка по целесъобразност на съответния административен орган и не подлежи на съдебен контрол.
Оплакването на процесуалния представител на министъра на околната среда и водите досежно изложеното в атакуваното решение становище за липсата на мотиви в оспорената заповед е основателно. В разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл не се съдържа изискване за излагане на мотиви при прекратяване на служебното правоотношение. Видно от специалния закон, законодателят е уредил в цитираната разпоредба материалноправните предпоставки за упражняване на едностранното потестативно право на органа да прекрати служебното правоотношение. По аргумент на чл. 108 от ЗДСл издателят на заповедта е длъжен да постанови акта си като посочи правното основание за прекратяване на правоотношението, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Тези изисквания са спазени, видно от съдържанието на приложената заповед (л. 3 от първоинстанционното дело). Посоченото правно основание съдържа в себе си и обуславящото го фактическо обстоятелство, поради което не е необходимо излагането на други мотиви. Органът по назначаване, респ. по освобождаване е спазил изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК като е посочил правното основание, на което прекратява служебното правоотношение е приложил правилото на цитираната норма. Следователно неправилно е становището, изложено от инстанцията по същество, че в заповедта липсват фактически и правни основания за нейното издаване.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице посоченото в оспорения съдебен акт и друго нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с Е. Д. С., доколкото това е констатирано като порок от инстанцията по същество. Изводът за липсата на подобряване на работата на главна дирекция „Оперативна програма “Околна среда“ чрез оптимизиране на функциите и числеността на отделите (л. 71 от същото дело) като се прекрати служебното правоотношение със Е. Д. С. е несъстоятелен. Смисълът на извършените действия по прекратяване на служебното правоотношение е със цел да се избере най-добрият възможен вариант при осъществяване на съответните управленски дейности от страна на ресорния министър. Тези решения на органа по назначаването са преценка по целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол, както по-горе бе посочено.
С оглед изложеното, изводите на първоинстанционния съд, че са налице основанията по чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, водещи до незаконосъобразност на процесната заповед, са неоснователни. Атакуваното решение, предвид касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК, е неправилно и следва да се отмени и вместо него настоящият петчленен състав да се произнесе по същество на спора като отхвърли предявеното от Е. Д. С. оспорване на заповедта на министъра за прекратяване на служебното му правоотношение.
Предвид изхода на спора, касаторът е претендирал присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 год.), във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. четвърто от същия подзаконов нормативен акт ответникът по касация следва да заплати на министерство на околната среда и водите разноски пред настоящата инстанция в размер на 200, 00 лв. (двеста лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, настоящият петчленен състав, втора колегия на Върховния административен съд, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2777 от 14 март 2016 год., постановено по адм. дело № 4113/2015 год., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, пето отделение и вместо него постановява :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Е. Д. С. от [населено място] срещу заповед № 155 от 04 март 2015 год., издадена от министъра на околната среда и водите.
ОСЪЖДА Е. Д. С. от [населено място] да заплати на Министерство на околната среда и водите разноски за настоящата касационна инстанция, в размер на 200, 00 лв. (двеста лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.