Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Д. Т. Ц., [населено място], чрез адвокат, против решение по адм. д. №197/2015 г., по описа на Административен съд–Търговище. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил, че жалбоподателят работи двадесет години като служител в системата на МВР и носи, борави и служи с лично оръжие. Заканата на човек, който е извършил две убийства, обосновава необходимост от лична самоотбрана и защита. Това предполага наличието на "основателна причина" по смисъла на ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗЗД ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) (ЗОБВВПИ), за да му бъде издадено разрешение. Административният съд е направил погрешни изводи относно обстоятелствата, което е довело до постановяване на неправилно и необосновано решение. Счита решението на АС – Търговище за нищожно и недопустимо. Претендира разноски по делото.

Ответникът началникът на РПУ Т., редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспореното пред настоящата инстанция решение № 6 от 21.01.2016 г. по адм. д. № 197/ 2015 г. по описа на Административен съд - Търговище като неоснователна е отхвърлена жалбата на Д. Т. Ц. срещу отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 1993р-13257/03.11.2015 г., издаден от началника на РУ-Т., на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т....