Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми юни в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:В. Ш. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 2982/2021

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ С. М. при А. М. /АМ/, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 383/21.12.2020 г., постановено по адм. дело № 399/2020г. по описа на Административен съд /АС/ - Добрич, с което е отменено негово Решение с рег. № 32-145974 от 22.05.2020 г. към Митническа декларация /МД/ № 18BG002000Н0004542 от 15.01.2018г.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, не е пряко относима към определената на основание чл. 74 пар. 2 б. „б“ от Регламент № 952/2013г. стойност на „сходни стоки“, както и че същата не установява факта, че посочената цена е действително платената такава. Оспорва извода на съда относно допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, са аргумента, че съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение на ЕС № 2015/2447 на Комисията изискването на допълнителна информация от декларатора е само възможност, а отделно от това такава е и изискана. Счита, че представените от дружеството документи, не са категорично доказателство за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Счита че законосъобразно е определена нова митническа стойност на внесените стоки съгласно правилата на чл. 74, пар. 2, б. б от Регламент № 952/2013 г. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и в депозираните писмени бележки, и претендира отмяна на атакуваното решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което оспорването да се отхвърли, ведно с присъждане на осъществените разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Подробни съображения са развити и в депозираните по делото писмени бележки, в които е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

Ответникът по касационната жалба - Е. ООД, гр. Добрич, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по аргументи, изложени в депозирания по делото писмен отговор чрез процесуалния му представител адв. Ж. и поддържани в проведеното открито съдебно заседание. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт, с присъждане на разноски. Счита за неоснователно искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Добрич е законосъобразността на Решение с рег. № 32-145974 от 22.05.2020г. към Митническа декларация /МД/ № 18BG002000Н0004542 от 15.01.2018г. на Директора на ТД С. М. при А. М. с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, вр. с чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 вр. с чл. 102 от същия регламент и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС е определена нова митническа стойност на внесените от Е. ООД стоки под номер 1 от митническата декларация с МРН № 18BG002000Н0004542 от 15.01.2018г. В резултат на извършената корекция са начислени допълнително мито в размер на 1 206,87 лева и ДДС в размер на 2 252,81 лева, ведно с лихви за забава на основание чл. 114 § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС.

За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

На 15.01.2018 г. е представена МРН № 18BG002000Н0004542 от 15.01.2018г. за поставяне под режим допускане за свободно обращение“ на една стока, с произход от Китай – Дамско яке шушлек синтетика – 908 броя, нето тегло 810 кг., с обща фактурта стойност 2 905,60 USD, при условията на доставката СFR Варна. Приложени са фактура, опаковъчен лист, въздушна товарителница, транзитна митническа декларация, пълномощно. Митническите органи не разполагат с мостра от стоката.

При извършената повторна проверка е установено, че се касае до Дамско яке Ш. С. – 908 бр, код по ТАРИК 6202930000, държава на произход Китай, нето тегло 810 кг, декларирана митническа стойност за 1 броя – 5,28 лв/бр, нето цена – 5,92 лв/бр.

Извършен и сравнителен анализ на наличната информация за декларираните митнически облагаеми стойност за стоки със същия код по ТАРИК.

Установено е, че декларираната стойност е значително по ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки, със същата държава на произход. За сравнение са използвани определените в пар. 1, т. 40 от ДР на Закон за митниците справедливи цени – оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Същите са предоставени на държавите членки на ЕС, чрез системата ТЕЗЕЙ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Съгласно данните публикувани в посочената система, справедливата цена при внос в ЕС за стоки с код по ТАРИК 6202930000, със същата държава на произход, възлиза на 35,79 лв. за 1 кг., а декларираната МС за стока № 1 по МД № 18BG002000Н0004542 от 15.01.2018г. е в размер на 5,28 лв./брой.

В тази връзка с допълнителна проверка на данните в митническата декларация и на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/24447 на Комисията от вносителя е поискано да представи допълнително документи и обяснения. Такива са представени с писмо-вх. № 32-54032/18.02.2020 г. и са подробно описани в административния акт. Към писмото са приложени документи за извършено плащане по банков път, фактури за продажба на стоките на вътрешния пазар.

Независимо от представените документи и обяснения съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност не са отпаднали, като с издаденото Решение с рег. № 32-145974 от 22.05.2020г. към Митническа декларация /МД/ № 18BG002000Н0004542 от 15.01.2018г. на Директора на ТД С. М. при А. М. е определена нова митническа стойност по реда на чл. 74, пар. 2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013 за процесната стока.

По делото е проведена ССЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според експерта реално платената цена от „Е.“ ЕООД е точно тази посочена във фактура № IITT-EMI-172528/09.01.2018г. и възлиза на 2 905,60 щ. д. с левова равностойност 4 797,70 лева, което плащане е изцяло по банков път, като е налице пълно съответствие между договорената, платената и декларираната стойност по процесната МД, които е експертни изводи са дадени въз основана на подробно изложените констатации на вещото лице. Вкл. е извършен анализ и е установено, че липсват осчетоводявания във връзка с други разходи по повод процесната доставка, вкл. и такива за транспорт.

При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. След като е сторил анализ на приложимата правна уредба и цитираната практика на СЕС, е счел, че при издаването на акта е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, доколкото не е изпълнено задължението по чл. 8 § 1 б.“а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 в уведомлението по чл. 22 § 6 ал. 1 от Митническия кодекс на Общността /а именно Регламент № 952/2013/ да се посочат изрично документите и информацията, които митническите органи възнамеряват за използват като основание за своето решение. Това е довело и до нарушаване правото на защита на юридическото лице.

На второ място е счел, че от страна на административния орган липсва анализ и изложени надлежни мотиви относно необходимостта от корекция на митническата стойност в аспекта на правилата на чл. 140 вр. с чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. с чл. 74 § 2 б.“б“ от МК, а отделно от това се позовава на една единствена МД и приложенията към нея, без да е извършен анализ за сходство на стоките по нея и процесните такива. Поради това е достигнал до заключението, че не са били налице материалноправните предпоставки за определяне на различна митническа стойност, с оглед на което административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност.

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за прилагане предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията идентични стоки и сходни стоки са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че идентични стоки са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. Сходни стоки са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.

В случая това изискване не е спазено при уведомяването на вносителя, тъй като същият не е запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по чл. 140 във вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки. Действително, от оспорващия са изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната МС, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. Липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. Посочените стойности са в лева за килограм, като по никакъв начин не са съотнесени към данните от процесния внос, които са за цена на брой. В случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че е налице пълно съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Правилни са съображенията на първоинстанционният съд и че не са установени и предпоставките за приложението на чл. 74, § 2, б. б. от Кодекса. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. б. от Кодекса. В оспореното решение е посочен един единствен номер на митническа декларация, която е послужила за определяне на по-високата митническа стойност на декларираните стоки. Липсват данни защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки. Не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Не е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност. Митническият орган не е посочил защо приема като сходни стоки единствено тези, които имат еднакво тарифно класиране с процесните, както и защо възприема вписаните в тези декларациите стойности за такива по чл. 70 от Кодекса, без да изследва и анализира доказателства за действителната подлежаща на плащане или платена стойност.

Изложените съображения за противното в касационната жалба не се споделят от настоящият състав на касационната инстанция.

По направеното искане за преюдициално запитване:

Съгласно чл. 628 от ГПК, приложим в съответствие с чл. 144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В случая, в искането, което е бланкетно формулирано, не са отправени конкретни въпроси, отнасящи се до приложение на национални норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното записване. Митническото законодателството на Р. Б. е хармонизирано с разпоредбите на правото на Европейския съюз.

В съответствие с чл. 629, ал. 3 от ГПК и с оглед предметът на спора, приложимите разпоредби са ясни и небудещи съмнение, поради което настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

По тези съображения, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на Е. ООД следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 480 лвеа заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Не се споделя възражението за прекомерността му, предвид конкретната фактическа и правна сложност на казуса, осъществения обем процесуално представителство и конкретния материален интерес на правния спор.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 383/21.12.2020 г., постановено по адм. дело № 399/2020 г. по описа на Административен съд - Добрич.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на Териториална Д. С. М. при А. М. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Е. С.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на Е.“ ООД, [ЕИК], гр. Добрич, ул. „25-ти Септември“ № 15, сумата от 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Василка Шаламанова

/п/ Таня Комсалова