Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. В. А, срещу решение № 1797 от 18 август 2015 година, постановено по адм. дело № 1767/2014 година по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-18-03-3/12 февруари 2014 година на началника на СГКК-В. в частта й, касаеща поземлени имоти с идентификатори 52115.502.30, 52115.502.31 и 52115.502.34, образувани от ПИ №000229 по картата на възстановената собственост на [населено място], [община] чифлик, област В..
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК)-В., не изразява становище по жалбата.
Ответникът – Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрк. Л. Л, оспорва жалбата.
Ответникът – министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител от юрк. С. М, оспорва жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на [фирма] против заповед № РД-18-03-3/12 февруари 2014 година на началника на СГКК-В., с която на основание чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР (ЗАКОН ЗЗД КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР) са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, в частта за поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 52115.502.30, 52115.502.31 и 52115.502.34, образувани от ПИ №000229 по картата на възстановената собственост (КВС) на [населено място], [община] чифлик, област В., изработени по реда на чл. 35а от ЗКИР и приети с протокол № 12/04 октомври 2013 година на СГКК-В.. Съдът е приел, че при издаване на оспореното решение административния орган не е извършил нарушение на закона, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран и е осъдил касатора да заплати разноските по делото. Обжалваното решение е неправилно.
Процесните имоти с идентификатори 52115.502.30, 52115.502.31 и 52115.502.34, образувани от ПИ №000229 по КВС на [населено място], [община] чифлик, област В. са "урбанизирана територия" - кв. 501- „за Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности "К. парк”, съгласно влязла в сила заповед № 643/25 март 2008 година на кмета на [община] чифлик за одобряване на ПУП-ПЗ. За имотите и територията, в която те попадат няма одобрена кадастрална карта към момента на откриване на производството по изработване на кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР), одобрени с процесната заповед. Такова производството е открито със заповед № РД-16-03-2/10 юни 2013 година на началника на СГКК-В. във връзка с писмо вх. № 10-16358/10 юни 2013 година на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с приложен списък на имотите по КВС, за които следва да се открие производство по чл. 35а от ЗКИР. Следователно към датата на откриване на производството е приложима нормата на чл. 35а от ЗКИР, в редакцията му обнародвана в „Държавен вестник”, бр. 36 от 30 април 2004 година, която гласи, че „Кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се създават и по искане на собственика или инвеститора за отделен имот или за група имоти, което се извършва за тяхна сметка”. С тази норма е регламентирано изключение от правилото по предходния чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, съгласно който производството се открива по инициатива и със заповед на изпълнителния директор на АГКК.
От това следва, че към 10 юни 2013 година, нито изпълнителния директор на АГКК, нито началникът на СГКК-В., са били компетентни по свой почин, служебно, да открият производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 35а от ЗКИР при липса на надлежно искане от собственика, респективно инвеститора.
Неправилен е извода на административният съд, че липсата на акт за държавна собственост не рефлектира върху правото на Държавата, упражнено съвместно от министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие, да поиска откриване на производството по чл. 35а от ЗКИР. Нормата на чл. 6, ал. 2, т. 4 от Закон за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) прогласява, че пясъчните дюни са публична държавна собственост, но не игнорира приложението на чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС), съгласно която разпоредба държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, представляващ официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Акта за държавна собственост е именно легитимиращия държавата документ като носител на правото на публична държавна собственост, който точно определя индивидуализиращите пределите на правото на държавна собственост - точния обем, местонахождение и т. н. на обекта, в случая „пясъчни дюни”. В този смисъл е и изискването на чл. 44, ал. 7 от Наредба № 3/2005 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - „Морските плажове и дюните се нанасят в кадастралната карта съобразно координатите на определящите ги точки, описани в акта за изключителна държавна собственост”. Следователно се явява необосновано игнорирането на цитираната норма от административния съд, тъй като нормата е действаща и не противоречи на § 31 ПЗР от ЗИДЗУЧК, който визира задължение за предоставяне информация на АГКК за отразяване на пясъчните дюни в кадастралната карта, но не и изготвяне, респективно неизготвяне на акта за държавна собственост. Освен това по силата на чл.31 от ЗКИР, Наредбата допълва и конкретизира реда по ЗКИР за отразяване на обекти в КККР, към който препраща ал. 6 на чл. 6 от ЗУЧК.
От изложеното следва, че не е налице надлежно стартирана от собственика процедура, а сезирането на АГКК със съвместната заповед от 18 април 2013 година на министрите на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите, не съставлява искане от собственика по чл. 35а от ЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 година). Липсата на надлежно искане сочи, че не са били налице условията за образуване на производство по реда на чл. 35б във връзка с чл. 35а от ЗКИР и производството е следвало да протече по общия ред. Следователно процесната заповед е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила, от категорията на съществените, опорочаващо административното производство изначално и водещо до нищожност на издадения краен акт, приключващ процедурата - оспорената заповед за одобряване на основание чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР на КККР. Липсва и изискуемата компетентност на началникът на СГКК-В. по аргумент от чл. 49а, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗКИР.
Като не е обявил тази нищожност по реда на чл. 168, ал. 2 във връзка с ал. 1 от АПК, административният съд е постановил незаконосъобразно решение, което подлежи на отмяна. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящата инстанция следва да се произнесе по съществото на спора с обявяване нищожността на заповед № РД-18-03-3/12 февруари 2014 година на началника на СГКК-В., в частта за ПИ с идентификатори 52115.502.30, 52115.502.31 и 52115.502.34.
С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции на процесуалния представител на касатора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, СГКК-В. дължи реално направените разноски. Адвокатското възнаграждение, макар и над минималното, не е прекомерно, затова разноските следва да бъдат присъдени в пълния си размер от 2905 лева – 1600 лева в първоинстанционното производство и 1305 лева в касационното, по представения списък на разноските.
По изложените съображаения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1797 от 18 август 2015 година, постановено по адм. дело № 1767/2014 година по описа на Административен съд Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА нищожността на заповед № РД-18-03-3/12 февруари 2014 година на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър-В. в частта й за поземлени имоти с идентификатори 52115.502.30, 52115.502.31 и 52115.502.34.
ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър - В. да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] разноски в размер на 2905 (две хиляди деветстотин и пет) лева. Решението е окончателно.