Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Х. П. в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 1391/22.06.2015 г., постановено по адм. дело № 3876/2014 г. по описа на Административен съд – [населено място] в частите, в които е отменен РА № 181401702/01.09.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 692/24.11.2014 г. на директора на същата дирекция за установени на [фирма] – [населено място] данъчни задължения за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 5 929,69 лв. и лихви – 1 465,37 лв.; за 2012 г. в размер на 34 471,50 лв. и лихви – 4 980,58 лв., както и за определени задължения за данък при източника по чл. 195, ал. 1 ЗКПО за 2011 г. в размер на 5 929,69 лв. и лихви – 1 720,69 лв. и за 2012 г. в размер на 34 471,50 лв. и лихви – 7 536,11 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател е възприел като неправилен извода на съда, че по делото било безспорно установено обстоятелството, че М. Ч. - В. е едноличен собственик и представляващ „М. К. К.” – регистрирано в Република С., като твърди, че към релевантния за спора момент - 2011 г. и 2012 г. всички документи, изхождащи от сейшелското дружество са подписани от генералния му директор А. М., който е пълномощник на дружеството. Според касатора в административната преписка и...