Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на отбраната, представлявано от министъра на отбраната, срещу частта от решение №5260/22.07.2015 г. по адм. дело № 9559/2014 г. на Административен съд - София - град, с която Министерство на отбраната е осъдено да заплати Е. Т. С. - Ц., със съдебен адрес в [населено място], разликата над 4 194, 63 лв. до 4 808,93 лв., както и в частта за присъдената лихва. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна - необоснована в частта относно главницата и материалноправно незаконосъобразна в частта относно лихвата, иска отмяната му в тази част и отхвърляне на иска в спорната част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата по касационна жалба - Е. Т. С. - Ц., със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне в сила на обжалваната част от решението и присъждане на направените разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна.
АССГ е бил сезиран с иск, предявен от Е. Т. С. - Ц. срещу Министерство на отбраната за заплащане на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. в размер на 12 250 лева главница за периода от 26.05.2010 г. - 25.03.2011 г. включително, както и лихва за забава в размер на 2000 лева от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В отговора на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът - Министерство на отбраната, е направено възражение за прихващане на изплатените от ответника на ищцата обезщетения в общ размер на 5005, 80 лв., от които на основание чл.106, ал.2 ЗДСл. /обезщетение за времето, през което е останала без работа/ за два месеца - 3337,20 лв., както и на основание чл.106, ал.4 ЗДСл. / обезщетение за неспазено предизвестие/ - 1668,60 лв.
В съдебно заседание пред първата инстанция на 23.03.2015 г. ищцата е изменила иска по размер, като е представила писмена молба, в която е посочила, че претендира следните суми: 5719, 01 лева, представляваща сбор от сумата 4808, 93 лева / разлика в трудовото възнаграждение за периода 25.05.2010 г. - 25.03.2011 г./ и сумата 910,08 лева /обезщетение за дванадесет работни дни за периода от 24.10.2011 г. до 12.12.2011г./ и законната лихва, считано от 11.10.2011 г. до окончателното й заплащане, като съдът с определение е допуснал изменение на иска, който да се счита предявен за 4808,93 лв.
АССГ с оспореното решение е осъдил Министерство на отбраната да заплати на Е. Т. С. - Ц. сумата 4808, 93 лв., представляваща неизплатения размер на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл. за периода 25.05.2010 г. - 25.03.2011 г., ведно с лихвата за забава върху главницата в размер на 1465, 71 лв. за периода от 11.10.2011 г./ датата на влизане в сила на отменителното решение/ до 02.10.2014 г./ датата на завеждане на иска/, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и 850 лева разноски.
За да постанови частично оспореното решение, АССГ е приел за установено, че със заповед № РД - 26 - 226 - 226/ 25.05.2010 г. на министъра на отбраната, служебното правоотношение на ищцата е било прекратено на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл., в качеството й на заемаща длъжността "началник отдел"ИП" в МО", като последното й брутно трудово възнаграждение е 1668, 60 лв. С решение №6510/11.05.2011 г. по адм. дело 7957/2010 г. на ВАС, пето отделение, влязло в сила на 11.10.2011 г. заповедта на министъра е отменена.
През периода 02.08.2010 г. до 25.03.2011 г. ищцата е работила на друго място - МТИТС, с по-ниско трудово възнаграждение, а именно брутна заплата от 815, 10 лв.
АССГ е посочил, че за да се определи размера на дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл. / в приложимата по време редакция/ следва последната й заплата преди уволнението /1668,60 лева/ да се умножи по 10 / за десетмесчния период/ и от нея да се извади целия получен от ищцата размер трудово възнаграждение в МТИТС, като дължимата сума е 7531, 80 лв. според заключението на вещото лице с корекциите в протокола от съдебно заседание от 23.03.2015 г. Ищцата е получила обезщетения от ответника по чл.106, ал.2 ЗДСл. в размер на 3337, 20 лв. и едно брутно възнаграждение в размер на 1668,60 лв.
Според АССГ възражението за прихващане с изплатеното обезщетение с правно основание чл.106, ал.2 ЗДСл. е неоснователно, тъй като самата ищца е изменила иска си, приспадайки двете брутни вазнаграждения, получени на това основание. Направеното възражение за прихващане с обезщетението за неспазено предизвестие е неоснователно предвид трайната практика на ВАС, тъй като след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, то не се явява изплатено на отпаднало основание. По отношение на лихвата съдът се е позовал на разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, според който при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като размерът на присъдената лихва за периода 11.10.2011 г. до 02.10.2014 г. е съобразен с експертното заключение, прието по делото.
Основателно е оплакването на касатора за необоснованост в обжалваната част относно главницата. На първо място съдът сочи, че кредитира сумата по заключението, изменено в протокола за съдебно заседение, представляваща разликата между последната брутна заплата, умножена по 10 и полученото за същия период възнаграждение в МТИС, която всъщност е 7531, 83 лв. /л.124 от делото/, а не посочената в мотивите - 7531, 80 лева. След това АС е приел, че измененият размер на иска е изцяло съобразен с възражението за прихващане в размер на 3337, 20 лв./ както впрочем е заявила ищцата/, без да пресметне, че разликата между 7531, 83 лв. и 3337, 20 лв. е 4194, 63 лв., а не претендираната и присъдена сума от 4808, 93 лв. Тази необоснованост е довела и до материалноправна незаконосъобразност на решението в тази му обжалвана част, за която касационната инстанция е длъжна да следи и служебно на основание чл.218, ал.2 АПК, тъй като за разликата над 4194, 63 лв. до присъдената сума възражението за прихващане с изплатеното обезщетение по чл.106, ал.2 ЗДСл. е основателно, защото последното след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се явява платено на отпаднало основание. Твърдението на ответника по касация в отговора на касационната жалба, че част от спорната сума, всъщност е изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност, които вещото лице е прибавило към трудовото възнаграждение, получено от МТИТС, представлява ново фактическо твърдение. В първоинстанционното производство не е формулирано подобно твърдение, заключението на вещото лице не е оспорено в тази му част в срока по чл.200, ал.3 ГПК вр. чл.144 АПК, съответно то не е обсъждано и от първоинстанционния съд. На касационния съд чл.220 АПК забранява нови фактически установявания, поради което няма възможност за проверка на основателността на това твърдение. Предвид изложеното оспореното решение следва да бъде отменено в частта, с която е осъдено Министерство на отбраната да заплати сумата над над 4194, 63 лв. до присъдената сума от 4808, 93 лв. и вместо това искът да бъде отхвърлен в тази му част.
Неоснователно е оплакването за материалноправна незаконосъобрзност на решението в частта относно присъдената законна лихва с искане за прилагане на чл.83, ал.1 от ЗЗД. Разликата в данните за изплатено трудово възнаграждение в получената от ищцата служебна бележка, издадена от МТИТС и тези, фигуриращи в справката на НАП, не представляват обстоятелства, за които кредиторът е отговорен по смисъла на чл.83, ал.1 от ЗЗД. Решението следва да бъде оставено в сила в тази му част.
Претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнагараждение за настоящата инстанция следва да бъда уважена съразмерно на уважената част от касационната жалба и да и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, платимо от ответника по касационна жалба. На ответника по касационна жалба следва също да се присъдят частично направените разноски за касационната инстанция съразмерно на оставената в сила част от решението - а именно 350 лева, платими от касатора.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отеление РЕШИ:
ОТМЕНЯ частта от решение №5260/22.07.2015 г. по адм. дело № 9559/2014 г. на Административен съд - София - град, с която Министерство на отбраната е осъдено да заплати Е. Т. С. - Ц., със съдебен адрес в [населено място], разликата над 4 194, 63 лв. до 4 808,93 лв., К. В. Н. ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е. Т. С. - Ц., със съдебен адрес в [населено място], на основание чл.104, ал.1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), срещу Министерство на отбараната, за сумата над 4 194, 63 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. Т. С. - Ц., със съдебен адрес в [населено място], да заплати 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение на Министерство на отбраната.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната да заплати 350 / триста и петдесет/ лева разноски по делото на Е. Т. С. - Ц., със съдебен адрес в [населено място].
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.