Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. М. К., от [населено място], [община], Кюстендилска област, против решение № 104 от 12.10.2015 год. постановено по адм. дело № 200/2015г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлено оспорването против Решение № РД-12-41/16.06.2015 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него разпореждане № 5301050109/24.02.2015 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при РУСО К.,с което на основание § 4 ал. 1 от ПЗР на КСО му е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В касационтата жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се приеме, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ К. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд Кюстендил е отхвърлил оспорването на К. К. против Решение № РД-12-41/16.06.2015 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него разпореждане № 5301050109/24.02.2015 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при РУСО К.,с което на основание § 4 ал. 1 от ПЗР на КСО му е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е правилно.

Установено е от фактическа страна, че К. е подал заявление вх. № ПП-51-20930/28.11.2014 г. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, което не е уважено с разпореждане № 5301050109/24.02.2015 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при РУСО К.. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че молителят няма необходимия осигурителен стаж от втора категория труд – 15 години, а има 13 г. 04 месеца и 05 дни, и няма 100 точки – сбор от възраст и осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, а именно има 99 т. 02 месеца и 14 дни към датата на заявлението, на основание § 4 ал. 1 от ПЗР на КСО. Това разпореждане е потвърдено с Решение № РД-12-41/16.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ К..

Спорът пред съда е свързан с категорията на труда, респективно - осигурителния стаж на К. К. в АПК ”Десети конгрес” и ТКЗС “Б.”, чийто правоприемник е ФЖС “Б.” ААФ С., през периода от 10.02.1969 г.-05.10.1971 г. и 18.10.1976 г.-01.12.1976 г. на длъжността “тракторист”. Разпоредбата на чл. 52б от ПКТП отм. определя труда на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици като втора категория труд. Но в настоящето производство, с оглед на събраните доказателства не може да се направи извод, че за посочения период жалбоподателят К. е работил та длъжността „ тракторист”. По делото е установено, че съгласно извършената проверка в предадените в Обединения осигурителен архив на НОИ в [населено място] разплащателни ведомости на осигурителя АПК, липсват каквито и да е данни за лицето К. М. К.. Представеното по делото удостоверение УП-3 № 27/04.03.1986 г. от ФЖС “Б.” ААФ С. за липсващ осигурителен стаж е издадено неправомерно. Удостоверение е издадено на 04.03.1986 г., а нормативният акт, в който се цитира, че длъжността “тракторист” е от втора категория е от 1990 г. /ДВ, бр. 58/ Твърдението на жалбоподателя, че е допусната “техническа грешка” и датата на издаване “трябва да е 1996 г.” не може да бъде кредитирано, тъй като самата бланка, на която е издадено удостоверението е издадена след тази година. В същото пък не се е и сочи, че К. е работил работа като тракторист, непосредствено свързана със селското стопанство. Това удостоверение е било представено пред административния орган.

Пред настоящата инстанция е представено като доказателство удостоверение УП-3 № 27/04.01.2006 г. издадено от СО К. поляна АПК архив, с отметка че е ІІ-ри документ. Същото удостоверение е представено и пред първоинстанционният съд, но правилно не е било обсъдено. В удостоверението за липсващ осигурителен стаж е отразено, че К. К. е работил като тракторист ФЖС Б. за времето от 10.02.1969 г.-05.10.1971 г. и от 18.10.1976 г.-01.12.1976 г., като общият трудов стаж е 2 години 9 месеца 2 дни и е от втора категория по т.52Б от ПКТП. Налице е противоречие между обстоятелствата отразени в това удостоверение и удостоверение УП-3 № 27/04.03.1986 г., поради което същото не следва да бъде обсъждано и от настоящата инстанция. Не може да се направи и извод за допусната техническа грешка в удостоверение УП-3 № 27/04.03.1986 г., с оглед твърдението на К. в първоинстанционното производство, че датата на издаване на удостоверението следва да бъде 04.03.1996 г. В тежест на жалбоподателят е да представи безспорни доказателства за трудовия си стаж.

С оглед на изложените обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице кумулативните предпоставки по § 4 ал. 1 от ПЗР на КСО за минималния брой отработени години при условията на категорията труд и сбора от осигурителен стаж и възраст, след превръщането му по чл. 104 ал. 2 от КСО.

По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице изложените касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104 от 12.10.2015 год. по адм. дело по адм. дело № 200/2015г. на Административен съд Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване.