Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ - София-град срещу решение № 7032 от 11.11.2016 г., постановено по адм. д. № 8647/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, трето отделение, 51 състав.

Поддържат се оплаквания срещу решението на Административен съд София град като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – касационно основание по чл. 209, т.3 АПК. Правилно на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица по чл.54б, ал.3 от КСО в минимален размер, считано от 02.06.2016 г., когато в Търговския регистър е заличен ответникът по касация Х. П. Б. като управител на [фирма], въпреки, че същият е освободен като управител на дружеството с решение на общото събрание, прието на 25.05.2016 г. Счита за неоснователно приетото от първоинстанционния съд, че обезщетението на Х. Б. е следвало да му се отпусне считано от 25.05.2016 г., от която дата е прекратено правотношението му с [фирма]. Позовава се на разпоредбата на чл.140 от ТЗ, според която освобождаването на управителя на търговското дружество има действие от датата на вписването в Търговския регистър. Моли да се отмени решението на АССГ и вместо него да се потвърди решението на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на обезщетяването за безработица.

Ответникът – Х. П. Б., редовно уведомен, се представлява от адв.П.. В с. з. и в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от...