Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Софийския районен съд, подадена от неговия процесуален представител – ръководител сектор „Правно обслужване“ по пълномощно М. К.-Х., срещу решение № 4894 от 19.07.2017 г. по адм. д. № 3996/2017 г. на Административен съд София град. С решението е отменено волеизявлението на председателя на Софийски районен съд в издаденото от Бюро за съдимост при Софийски районен съд свидетелство за съдимост рег.№40687/31.03.2017 г. относно обстоятелство, касаещо осъждането на В. П. А. по НОХД №И – 3176/2010 г., приключило с одобрено и влязло в сила споразумение на 09.09.2010 г. и е изпратено делото като преписка на Софийски районен съд за ново произнасяне по искането за издаване на свидетелство за съдимост, подадено от В. П. А., при съобразяване с мотивите на решението.
В жалбата са наведени доводи за недопустимост и за незаконосъобразност на решението на АССГ. Моли да бъде обезсилено решението като недопустимо или при условията на евентуалност, да бъде отменено като неправилно и необосновано. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – В. П. А., редовно уведомен, се явява лично и оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение приема, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, поради което същото подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК по следните съображения:
С одобрено от Софийски районен съд, 100 състав по протоколно определение от 09.09.2010 г. споразумение за прекратяване на НОХД № И-3176/2010 г. на В. П., на основание чл.354а, ал. 3, пр.2, т.1, предл.1 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК) във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК му се налага наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца, на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години. На основание чл.55, ал.2 от НК му се налага наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Одобреното от съда споразумение е влязло в сила на 09.09.2010 г. Споразумението има последиците на влязла в сила присъда - чл. 383, ал.1 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС).
Наказанието глоба се изпълнява от Националната агенция за приходите по постоянния адрес на осъдения съобразно с разпоредбите за събиране на държавни вземания - чл. 235 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (който е в сила от 01.06.2009 г.). Представено по делото е разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК, издадено от главен публичен изпънител при ТД на НАП София, въз основа на подадено възражение за погасяване по давност вх.№С 170022-000-0221455/24.03.2007 г. на публично вземане поради изтекла погасителна давност по изп. дело №22070000893/2007 г. С разпореждането е прекратено частично производството по посоченото изпълнително дело в частта за вземането по НОХД №И-3176/2010 г. за сумата в размер на 1000 лева.
При тези данни Административен съд София град с посоченото по-горе решение е отменил волеизявлението на председателя на Софийския районен съд в исканото от В. П. А. свидетелство за съдимост да бъде вписано осъждането му с влязлото в сила на 09.09.2010 г. споразумение. За да постанови този резултат Административен съд София град е изложи мотиви, че по отношение на жалбоподателя е настъпила реабилитация по право, която е следвало да бъде отразена в издаденото му свидетелство за съдимост.
С подадената пред Административен съд София град жалба, наименована „молба“ /с вх.№1026236/03.04.2017 г. пред Софийски районен съд/ всъщност е оспорено съдържанието на издаденото с рег.№40687/31.03.2017 г. на В. П. А. свидетелство за съдимост, което А. счита за незаконосъобразно, защото според него в свидетелството му за съдимост неправилно е отразено наказанието му по НОХД №И-3176/2010 г., тъй като съгласно чл.86, ал.1, т.1 от НК следва да бъде реабилитиран по право. Изпитателният му срок за наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца е изтекъл на 09.09.2013 г. и в рамките на този срок няма друго негативно проявление, като това му е първо и единствено наказание. По отношение наложеното му наказание „глоба“ поради изтеклото време, няма спомен дали я е платил, но задължението за заплащането й е погасено по давност. В случая има заведено изпълнително дело, което с разпореждане на ЧСИ е частично прекратено по отношение на задължението за заплащане на наказанието „глоба“.
Свидетелството за съдимост не е административен акт, а официален свидетелстващ документ. Съдържанието на документ може да се оспори по административен ред по чл.81, ал.2 АПК, но не и пред съда. Поради това като е разгледал по същество заявеният пред него правен спор за съдържанието на свидетелство за съдимост, Административен съд София град е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по делото следва да бъде прекратено (чл.221, ал.3 АПК).
Решаващият съд недопустимо смесва понятията за индивидуален административен акт, с който се разпорежда издаването на документ, удостоверяващ факти с правно значение, с оспорване съдържанието на самия документ, който материализира фактите с правно значение, поради което погрешно дефинира предмета на спора.
Първоинстанционният съд неправилно приема, че предмет на спора е волеизявление на председателя на Софийски районен съд да бъде вписано обстоятелство, относно осъждане по НОХД в свидетелство за съдимост. По същество си жалбата е срещу съдържанието на свидетелство за съдимост, в което не е вписана реабилитация.
Решаващият съд неправилно е изложил съображения досежно реабилитацията по право - подобно произнасяне е извън компетентността на административния съд, строго дефинирана в чл. 128 от АПК. Налице ли е настъпила реабилитация по право или не като институт на наказателното право, относим към факта и последиците от осъждането на едно лице, е в компетентността единствено на общия съд, в случая - на председателя на Софийски районен съд или определен от него заместник по смисъла на Глава четвърта "Свидетелства за съдимост и справки за съдимост" от Наредба № 8/26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. В този смисъл е установената съдебна практика – решение №2395 от 01.03.2016г. по адм. д.№ 11581/2015г., VІ отд. на ВАС, решение № 6111 от 16.05.2017 г. по адм. д.№ 737/2017 г., VІ отд. на ВАС.
Първоинстанционният съд, като е разгледал спора, е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а образуваното производство по делото прекратено. Предвид недопустимостта на решението не следва да се обсъждат останалите касационни основания.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 4894 от 19.07.2017 г. по адм. д. № 3996/2017 г. на Административен съд - София град и прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА В. П. А. да заплати на Софийски районен съд разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.