Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Г. срещу решение №129/12.12.2016 г. по адм. д.№192/2016 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение №53/29.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ Габрово и потвърденото с него разпореждане №071-00-1023-1/30.08.2016 г. на ръководителя по осигуряването за безработица.

Поддържат се оплаквания срещу решението на Административен съд Габрово като неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон– касационно основание по чл. 209, т.3 АПК. Неправилно касаторката е регистрирана по т.3 от чл.18, ал.2 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗЗД НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) /ЗНЗ/, вместо като безработна по т.1. Моли за отмяна на съдебното решение и вместо това да се отмени решението на директора на ТП на НОИ Габрово и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по осигуряването за безработица. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ Габрово, редовно уведомен, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.

С разпореждане №071-00-1023-1/30.08.2016 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, по подаденото от Б. Г. заявление вх.№071-00-1023/23.08.2016 г., е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, т.1 от КСО. Мотивите на органа по безработица са, че лицето няма регистрация като безработно в Агенция по заетостта. Посочено е, че Г. е с прекратено правоотношение от 24.05.2016 г. по чл.325, ал.1, т.1 и 2; чл.326, чл.330 от КТ. С решение №53/29.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ Габрово е потвърдено разпореждането, с мотиви, че на основание чл.54а от КСО, в приложимата му редакция, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Р. Б или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава. Според разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗЗД НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) /ЗНЗ/, всеки български гражданин, както и всеки гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или на К. Ш. който търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта. Според чл. 18, ал.2 от ЗНЗ, търсещите работа лица се регистрират в една от следните групи: 1. безработни; 2. заети; 3. учащи се, които желаят да работят през свободното си от учене време; 4. лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Р. Б, лица, получаващи професионална пенсия за ранно пенсиониране по чл. 168 от Кодекса за социално осигуряване, пенсия за старост в друга държава или пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване, които не работят. Както е установил Административен съд Габрово, според §1, т.1 от ДР на ЗНЗ, по смисъла на този закон „безработен“ е лице, което при регистрация в дирекция "Бюро по труда" не работи, търси работа, има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда". Средователно едно лице може да получава обезщетение, ако е регистрирано в Агенция по заетостта като безработно, а не като учащо или друга категория търсещи работа лица, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2 от ЗНЗ.

Видно от представената Служебна бележка изх.№10019805/25.05.2016 г. /на л.9 по адм. д.№192/2016 г./ от Агенция по заетостта, Б. Г. се е регистрирала в Агенция по заетостта като търсещо работа лице – но като учаща, т. е. категория, различна от безработните, поради което същата не отговаря на изискванията да получава обезщетение за безработица по чл.54а КСО.

По спорния въпрос, дали регистрацията в Агенцията по заетостта като учаща е валидно основание за възникване на правото обезщетение за безработица, становището на първоинстанционния съд в обжалваното решение е правилно. При цитирана по-горе уредба е безспорно, че регистрацията в Агенцията по заетостта като безработно лице като материална предпоставка по чл. 54а, ал. 1 КСО е релевантна само в хипотезата на чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗНЗ, поради което всяка друга регистрация е неотносима към преценката за наличието на правото на парично обезщетение за безработица. В този смисъл - Решение № 14189 от 21.11.2017 г. по адм. д. № 11123/2016 г., шесто отделение на ВАС.

Решението на Административен съд Габрово е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила към фактическата обстановка.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №129/12.12.2016 г. по адм. дело №192/2016 г. на Административен съд Габрово. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.