Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. А., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П., срещу решение № 1188 от 13.06.2016 г. по адм. дело № 1326 по описа за 2015 г. на административен съд - Пловдив, в частта, с която по жалба на Р. Б. М., в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма] е отменен оспорения от него ревизионен акт по повод прилагането на ЗДДФЛ за ревизирани 2007 г. - 2009 г. и на ЗДДС за ревизирани 2008 г. - 2010 г., както и по повод на начислени лихви за невнесени в срок задължителни осигурителни вноски за 2010 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената част, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - Р. Б. М., едноличен търговец с фирма [фирма] не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-24-1402393-091-01 от 19.12.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвъредн с решение № 212 от 18.03.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр....