ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280

гр.София, 03 юни 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при секретар ........................................................................ , като изслуша докладваното от съдия Вълкова НЧД № 484/2024 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 73, ал. 2 във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3, вр. чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от С. Н. П. – обвиняема по ДП № 330-ЗМ-127/2023г. по описа на ОД МВР – гр. Разград, чрез повереника адвокат Д. П. от САК срещу определение №54/21.03.2024г. по ВЧНД № 20243300600086 по описа на Окръжен съд – Разград за 2024 г.

В касационната частна жалба се излагат доводи, че съдът е допуснал исканото от пострадалия обезпечение на бъдещ иск за имуществени вреди от непозволено увреждане в нарушение на разпоредбата на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК, към която препраща чл.73, ал.2 от НПК, поради липса на аргументация за наличието на обезпечителна нужда и убедителни писмени доказателства за вероятната основателност на бъдещия граждански иск като предпоставки за налагане на оспорената обезпечителна мярка – възбрана на недвижим имот. Сочи се, че възбраненият имот е несеквестируем на основание чл.444, ал.1,т.7 от ГПК поради това, че е единственото жилище на обвиняемата и не надхвърля жилищните й нужди. Наложената обезпечителна мярка се оспорва като незаконосъобразна и неподходяща, доколкото чрез нея пострадалият не би могъл да се удовлетвори при евентуално съдебно решение в негова полза. Иска се отмяна на атакуваното определение.

Върховният касационен съд намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от активно процесуално легитимирано лице, в седмодневния срок, посочен в чл. 396, ал.1...