ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1836

Гр. София,02.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т.д. № 1168 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Ц. Д. срещу определение № 664 от 18.03.2024 г. по к. ч.т. д. № 316/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба вх. № 3665/12.02.2024 г. по описа на регистратурата на САС срещу определение № 225 от 30.01.2024 г. по в. ч.гр. д. № 157/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 4318 от 21.06.2023 г. по ч. т.д. 169/2023 г. по описа на СГС, с което е върната като нередовна подадената от Д. частна жалба от 13.02.2023 г. срещу разпореждане от 30.01.2023 г. по същото дело за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен предвид постановяването му в противоречие с процесуалния закон. Излага, че обжалваемостта на акта на САС следва както от закона, така и от изричните указания в същия. Изтъква, че в този смисъл е и практиката на ВКС по определение № 647 от 18.03.2024 г. по ч. т.д. 186/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО. Оспорва като неправилна преценката на съда, че за нея липсва интерес и легитимация да обжалва разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист. По тези доводи моли за отмяна на обжалваното определение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен.

Видно от преписката по ч. т.д. 316/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, Върховният касационен съд е сезиран с частна касационна жалба срещу акт на САС, с който е потвърдено разпореждане на СГС за връщане като нередовна на подадената от Д. частна жалба срещу разпореждане от 30.01.2023 г. по същото дело за издаване на изпълнителен лист.

Предвид нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.

Обжалваният пред САС акт на СГС – разпореждане за връщане на частна жалба, е постановен в производство по подадена молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК въз основа на арбитражно решение.

Съобразно задължителните указания по т. 3 от ТР № 5 от 12.07.2018 г. по т. д. 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист (чл. 407, ал. 1 ГПК), не подлежи на касационно обжалване. Изводът е мотивиран с доводи, че производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Посочено е, че в разпоредбата на чл. 407, ал. 1 ГПК не е предвиден касационен контрол за разпореждания, постановени по чл. 406, ал. 1 ГПК, въз основа на местни изпълнителни основания, включително арбитражни решения. Законодателят е предвидил процесуална възможност за триинстанционно съдебно производство единствено по отношение на разпорежданията по искане за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК - въз основа на актове по чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 407, ал. 3 ГПК, препращаща към общия ред за обжалване на съответното разпореждане на съда, от която, по аргумент за противното, може да се изведе извод за окончателност на реализираната въззивна проверка, осъществена по реда на чл. 407, ал. 1 ГПК. Като допълнителен аргумент за недопустимост на касационното обжалване е счетено тълкуването, дадено в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, като е прието, че задължителните за съдилищата указания за двуинстанционно разглеждане на молба за издаване на изпълнителен лист следва да се зачитат и понастоящем, предвид аналогичната правна уредба на производството по издаване на изпълнителен лист, на основанията, посочени в чл. 404, т. 1 ГПК от 2007 г., съответстващ на чл. 237, б. а ГПК (отм.).

Обжалваният пред САС първоинстанционен акт – разпореждане № 4318 от 21.06.2023 г. по ч. т.д. 169/2023г. по описа на СГС, е постановен в двуинстанционното по своя характер производство по издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, поради което и при спазване правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК, актът на въззивния съд, с който разпореждането е потвърдено, не подлежи на обжалване, доколкото законът не допуска касационно обжалване на самото разпореждане за издаване или отказ да бъде издаден изпълнителен лист.

Поддържаните с частната жалба доводи за правен интерес за жалбоподателя да обжалва самото разпореждане за издаване на изпълнителен лист, не са относими към изводите на съда за недопустимост на депозираната касационна частна жалба, поради което няма да бъдат обсъждани от настоящия състав на съда. Без значение е и какви указания е дал САС относно обжалваемостта на постановения от него съдебен акт, доколкото правото на жалба срещу този съдебен акт е отречено от закона.

Сочената съдебна практика по определение № 647 от 18.03.2024 г. по ч. т.д. 186/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, е неотносима, доколкото е постановена в различна от процесната хипотеза – по частна жалба в процедура по чл. 274, ал. 2 ГПК срещу преграждащ акт на въззивния съд, с който е оставена без разглеждане сезиралата съда частна жалба, докато в настоящия случай жалбата е касационна частна и е срещу акт на въззивния съд, с който жалбата е разгледана и оставена без уважение като неоснователна.

По горните мотиви на съда обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 664 от 18.03.2024 г. по к. ч.т. д. № 316/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.