1№ 60587/23.07.2021 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Зоя Атанасова

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3993 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 5069/21.08.2020 г. по гр. д. № 14250/2018 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 415733/28.05.2018 г. по гр. д. № 15958/2917 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 137, ал. 2 от Закона за енергетиката, вр. чл. 59 ЗЗД, е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на „Д. и Д.“ ООД сумата 24 900 лв. – обезщетение за ползване на топлопреносно съоръжение (външен топлопровод и абонатна станция) в една жилищна сграда – етажна собственост в [населено място] в периода 15.03.2012 г. – 15.03.2017 г., ведно със законната лихва от 15.03.2017 г.

Решението се обжалва от „Топлофикация София“ ЕАД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материалноправни въпроси:

1. Дължи ли се обезщетение по чл. 137, ал. 2 ЗЕ, когато клиентът, изградил топлопреносното съоръжение за своя сметка, не е предоставил на топлопреносното предприятие документите, необходими за сключването на договора за изкупуване по чл. 138 ЗЕ?

2. Следва ли цената за ползване по чл. 137, ал. 2 ЗЕ да служи за обезщетение в полза на такъв клиент, след като съгласно чл. 138 ЗЕ топлопреносното предприятие има задължение да изкупи съоръжението? Има ли неоснователно разместване на блага, след като по този начин клиентът получава едно и също благо, макар и на различно законово основание?

3. Дължи ли се обезщетение по чл. 137, ал. 2 ЗЕ, като се съобрази разпоредбата на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ? и

4. Приложим ли е 3-годишният срок на погасителната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за...