- 3 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 613

гр. София 22.07.2021 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 22.07.2021 (двадесет и втори юли две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. частно гражданско дело № 2270 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 3854/07.05.2021 година, подадена от В. К. И. и Т. К. М., против определение № 317/20.04.2021 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 3489/2020 година.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационна жалба с вх. № 260 411/28.08.03.2020 година, подадена от В. К. И. и Т. К. М. против въззивно решение № 190/24.07.2020 година на Окръжен съд Враца, постановено по в. гр. д. № 145/2020 година, с което след отмяна на първоинстанционното решение № 8/06.01.2020 година на Районен съд Враца, постановено по гр. д. № 3146/2019 година на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален договорът за продажба, обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, рег. № ****, дело № 393/2019 година на В. В.-нотариус с район на действие района на Районен съд Враца, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, като е прекратено производството по гр. д. 3489/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на предишния състав на ВКС за произнасяне по касационна жалба против въззивното решение на Окръжен съд Враца.

Ответницата по частната жалба С. Р. С. е подала отговор на същата с вх. № 64 973/10.06.2021 година, с който е изразила становище, че жалбата е неоснователка и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено.

В. К. И. и Т. К. М. са били уведомени за обжалваното определение на 26.04.2021 година, а подадената от тях частна жалба е с вх. № 3854/07.05.2021 година, като е подадена по пощата на 05.05.2021. Поради това и предвид разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересовани страни и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че се касае до облигационен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД-за разваляне на договор за продажба, който е с цена от 3839.36 лева, с оглед на което е сезиран с касационна жалба против решение на въззивен съд по иск с цена до 5000.00 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК производството по такива спорове било двуинстанционно. Затова касационната жалба следвало да се остави без разглеждане, поради недопустимост на касационния контрол.

Както е посочено в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, на която се е позовал съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о., постановил обжалваното определение, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела, с цена на иска до 5000.00 лева. В случая цената на предявения по делото иск следва да бъде определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, като доколкото се касае до договор, които имат за предмет вещни права, върху недвижими имоти, цената му е под 5000.00 лева. От установената с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК необжалваемост на въззивните решения има едно изключение, а именно на касационно обжалване подлежат въззивните решения по исковете за собственост и други вещни права, върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Касае се до изключение, поради което разпоредбата не може да бъде тълкувана разширително. Същевременно от нея е видно, че касационното обжалване е допустимо за въззивните решения, по които предмет на иска е правото на собственост или друго право върху недвижим имот. Изключението не намира приложение за искове, които имат друг предмет, като например искове за нищожност, унищожаемост или разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот, макар и те да намират косвено отражение върху правото на собственост. Последните искове са облигационни такива, като не се приравняват на искове за собственост, което изрично е видно от разпоредбите определящи цената на тези искове. Цената на исковете за нищожност, унищожаемост или разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот се определя по реда на чл. 68, ал. 1, т. 4 от ГПК, докато цената на исковете за собственост се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК. Извършеното в чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК препращане към чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, в случаите когато договорът има за предмет недвижим имот, няма за цел да приравни двата вида искове-т. е. всички да се считат като искове за собственост, а само да посочи начина, по който се определя цената на иска. Тези искове биха подлежали на касационно обжалване, независимо от това, че цената им е под 5000.00 лева, в случаите когато са съединени за разглеждане в едно производство с иска за собственост по реда на чл. 210, чл. 211, чл. 212 или чл. 213 от ГПК, в какъвто смисъл е посоченото в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК „и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост“. В останалите случаи касационното обжалване ще е изключено, тъй като тези искове имат предмет, различен от правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, макар че постановените по тях решения могат да намерят косвено отражение върху правото на собственост или ограниченото вещно право.

Предвид горното решение № 190/24.07.2020 година на Окръжен съд Враца, постановено по в. гр. д. № 145/2020 година не е подлежи на касационно обжалване и затова подадената против него касационна жалба с вх. № 260 411/28.08.03.2020 година правилно е била оставена без разглеждане от състава на ВКС, ГК, ІІІ г. о. От това следва, че подадената от В. К. И. и Т. К. М. против определение № 317/20.04.2021 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 3489/2020 година, частна жалба с вх. № 3854/07.05.2021 година е неоснователна, предвид което определението трябва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото В. К. И. и Т. К. М. ще трябва да заплатят на адвокат Б. Ц. Н. от АК [населено място] сумата от 200.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗЗД.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 317/20.04.2021 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 3489/2020 година.

ОСЪЖДА В. К. И. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и Т. К. М. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Л. А. Я. да заплатят на адвокат Б. Ц. Н. от АК [населено място], с адрес [населено място], [улица], ет. 1 сумата от 200.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗЗД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.