О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1971

гр. София,12.07.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. Х. ч. т. д. № 1239/2024 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. Д. Д., приподписана от процесуалния му пълномощник, срещу определение № 978 от 17.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 980/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 342 от 26.01.2014 г. по т. д. № 2253/2013 г. по описа на Софийски градски съд за връщане на исковата молба, подадена от частния жалбоподател срещу УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД, поради недопустимост на предявените с нея искове, на основание чл. 130 ГПК.

В частната касационна жалба се излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли същото да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на исковата молба и молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Подлежи ли на връщане подадена въззивна жалба, по която е постъпило искане за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, преди съдът да се произнесе по него с надлежен акт; 2/ С оглед принципа на служебно начало при извършване на служебна проверка по допустимостта на иска от страна на съда, същият длъжен ли е да събере държавна такса на молителя, ако установи, че искът е недопустим. По първия въпрос се сочи противоречие с ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, а по втория – противоречие с определение по ч. гр. д. № 1193/2013 г. на ІІ г. о.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите в частната касационна жалба и изложението към нея, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче приложното поле на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

За да потвърди обжалваното определение съставът на въззивния съд е приел, че ищецът е предявил искове по чл. 74 (и чл. 71) ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на ответното дружество (в лицето на неговия принципал) и на съвета на директорите, без да притежава активна процесуалноправна легитимация, тъй като това право е предоставено само на съдружник или акционер, каквото качество ищецът не притежава. Поради това, че принадлежността на правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването му, неговата липса обосновава и недопустимостта на предявените искове. Доводите в частната жалба за непроизнасяне по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК от страна на първоинстанциянния съд са счетени за ирелевантни за изхода по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, поради следното:

Първият процесуалноправен въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК е без значение за постановения краен резултат, тъй като се отнася до предпоставките за връщане на въззивна жалба поради нередовност и съответно не е бил включен в предмета на спора, нито е обусловил решаващата правна воля на съда. Следователно въпросът не удовлетворява общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК.

По втория въпрос не се установява твърдяното противоречие с практика на ВКС, доколкото с цитираното от частния касатор определение на ВКС е даден отговор на друг въпрос, а именно - следва ли да бъде върната внесена държавна такса, ако производството по делото е било прекратено поради недопустимост на предявените искове. Следователно по този въпрос не се установява допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед липсата на кумулативно изискуемите общи и допълнителни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване по така формулираните въпроси се преценява като неоснователно.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 978 от 17.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 980/2024 г. по описа на Апелативен съд – София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: