Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. М. ЧЛЕНОВЕ:Р. Д. Х. К. при секретар Г. У. и с участието на прокурора С. П. докладваното от съдиятаХ. К. по адм. дело № 3131/2021

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности – В. Т. дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП против решение № 22/15.02.2021г., постановено по адм. дело № 597/2020г., на Административен съд – В. Т. с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10847/11.09.2020г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът счита, че принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган, при наличието на фактическо основание за целта, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби и продължителността на мярката е съобразена с целената от административния орган превенция за преустановяване на незаконосъобразната практика в проверявания обект.

Моли съда да отмени оспореното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на „Йониси – 93“ ЕООД срещу наложената ЗПАМ. Претендира присъждане на направените по делото разноски - платена държавна такса за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – „Йониси – 93“ ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения изложени в представени по делото писмени бележки.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – В. Т. е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10847/11.09.2020г., издадена от началник отдел Оперативни дейности – В. Т. дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на „Йониси – 93“ ЕООД с. Козаревец е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект - магазин за хранителни и нехранителни стоки, находящ се в гр. Г. О. ул. „Пролет“ № 6 стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

За да наложи ПАМ органът се е позовал на извършена проверка на 08.09.2020г. в търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, при която посредством направена контролна покупка на три броя бонбони и 1 бр. банан на обща стойност 0.85лв. е констатирано, че търговецът не регистрира и отчита извършената продажба от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо към момента на проверката в обекта фискално устройство, нито с ръчна касова бележка от кочан при плащането на стоката. Сумата е заплатена в брой от инспектор по приходите, а плащането е прието от управителя в обекта. След легитимация на проверяващите е разпечатан дневен финансов отчет от наличното фискално устройство, видно от които продажбата не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Попълнен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката и са установени разчетена касова наличност, регистрирана чрез фискалното устройство, в размер на 300.49лв., фактическа наличност в касата в размер на 350.49лв. и разлика в касовата наличност в размер на 50.00лв. Резултатите от проверката са обективирани в протокол сер. АА № 0007074/08.09.2020г.

За да постанови своя акт АС – В. Т. е приел, че „Йониси – 93“ ЕООД като задължено лице по Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. Посочено е обаче, че при налагане на ПАМ административния орган действа в условията на обвързана компетентност и при констатиране на нарушение е длъжен да наложи съответната мярка, но това не го освобождава от задължението да спази изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Прието е, че по отношение срока на наложената мярка изложените от органа мотиви са бланкетни. Прието е още, че определения към среден размер на наложената принудителна мярка е несъразмерен по смисъла на чл. 6 от АПК. Решението е неправилно.

Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006г., задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. По силата на чл. 25, ал. 4 (Предишна ал. 3) от Наредба № Н-18/2006 г. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2019 г.), фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Съобразно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

В конкретния случай от представените протокол за извършена проверка, дневен финансов отчет от ЕКАФП, опис на парични средства в касата и обясненията на лицето, извършило продажбата, безспорно се установява, че от „Йониси – 93“ ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършената продажба на стока чрез издаване на касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, каквото е задължението на търговеца, нормативно установено. Направена е проверка на касовата наличност от фискалното устройство и фактическата такава, като е установена разлика в размер на 50.00лв. Установеното наличие на разлика в касовата и фактическата наличност е индиция за създадена организация в обекта при покупки на стоки да не се издават фискални касови бележки. При възникнало задължение за издаване на фискална касова бележа, такава не е била издадена, с което е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

При така установеното следва да се сподели изводът на приходните органи, че не се отчитат действителните приходи от продажби на стоки, което от своя страна води до отклонение от данъчно облагане и като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение. В заповедта са изложени подробни мотиви относно наличието на предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Предвид факта на установено нарушение на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, за административния орган е било налице задължението при обвързана компетентност да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС с последиците по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, с оглед на което правилно е приложена относимата материалноправна разпоредба.

Не се споделят от настоящия касационен състав и мотивите на съда, че оспорената пред него заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна на друго основание - липса на мотиви относно срока, за който се налага ПАМ.

При определяне продължителността на срока на мярката административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като съобразява същия с оглед на всички факти и обстоятелства за конкретния случай. В случая е определил такъв в размер на 14 дни при максималния предвиден в закона 30-дневен срок, като е изложил обстоятелствата, които е взел предвид при определянето му. Посочил е, че установеното по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите в обекта чрез издаване на фискална касова бележка води до негативни последици за фиска, тъй като не се води отчетност на реализираните от лицето приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и преценката относно продължителността на срока на ПАМ е в съответствие с тежестта на нарушението и с целите по чл. 22 от ЗАНН, за които мярката се налага - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Срокът е съобразен с установената фактическа обстановка, че при проверката в търговския обект е констатирана разлика между касовата и фактическата наличност, местоположението на търговския обект и характера на дейността, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Както приема в константната си практика ВАС обстоятелството в какъв размер е покупката, за която не е издаден фискален бон е неотносимо към факта на нарушението. Законодателят не прави такова разграничение в стойностите на контролните покупки, поради което позоваването на ниската им стойност в процесния случай, не може да доведе до незаконосъобразност на наложената ПАМ.

Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против оспорената заповед за прилагане на ПАМ като неоснователна.

С оглед изхода от спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени претендираните съдебни разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 270 лв., от които 70 лв. държавна такса за касационното производство и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 22/15.02.2021г., постановено по адм. дело № 597/2020г., на Административен съд – В. Т. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Йониси – 93“ ЕООД с. Козаревец, представлявано от С. В. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10847/11.09.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ В. Т. дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Йониси – 93“ ЕООД с. Козаревец, представлявано от С. В. да заплати на Националната агенция за приходите съдебно, сума в размер на 270.00лв. /двеста и седемдесет/, разноски за две съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мирослав Мирчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Росица Драганова

/п/ Христо Койчев