Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. К., подадена чрез адв. Т. Д. – М., против решение № 772 от 27.04.2017 г., постановено по адм. д. № 1957/2016 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/ против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Б. за заплащане на сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление (НП) № 391/03.08.2010 г., издадено от началника на РУ на МВР гр. К., отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение № 34 от 28.02.2013 г., постановено по НАХД № 53/2013 г. по описа на Районен съд – Карнобат, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на влизане в сила на решението на РС Карнобат за отмяна на НП до окончателното й изплащане, като неоснователен.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и противоречие с фактически установеното по делото. Посочва се, че неправилно съдът е приел за недоказано заплащането на адвокатското възнаграждение. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна – ОД на МВР гр. Б., чрез процесуален представител юрк. Г. В., с писмено становище оспорва касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения за двете инстанции.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения:
С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил предявения от Н. П. К. иск против ОД на МВР - гр. Б. за заплащане на сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на НП № 391/03.08.2010 г., издадено от началника на РУ на МВР гр. К., отменено като незаконосъобразно с решение № 34 от 28.02.2013 г., постановено по НАХД № 53/2013 г. по описа на Районен съд – Карнобат, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на влизане в сила на решението на РС Карнобат за отмяна на НП до окончателното й изплащане, като неоснователен.
Административният съд е приел, че в процесния случай не е изпълнен фактическият състав за реализиране на отговорността на ответника за имуществени вреди, а именно – липсват доказателства за реално изплатено възнаграждение на адвокат в рамките на производството по НАХД № 53/2013 г. по описа на РС Карнобат. Посочено е, че в представения по цитираното дело договор за правна защита и съдействие, не е отразено, че посочената сума като възнаграждение в размер на 200 лева е платена реално.
Така постановеното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 200 лева. В тази част същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон. В останалата част решението, с което е отхвърлено искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху сумата от 200 лева, считано от датата на влизане в сила на решението на РС Карнобат за отмяна на НП до окончателното й изплащане, е правилно.
Както правилно от фактическа страна е установено, с решение № 34 от 28.02.2013 г., постановено по НАХД № 53/2013 г. по описа на РС Карнобат е отменено НП № 391/03.08.2010 г. на началника на РУ на МВР гр. К., издадено на основание Акт за установяване на административно нарушение № 391/2010 от 18.07.2010 г., съставен от полицейски служител на РУП гр. К. във връзка с извършено от Н. К. нарушение на чл. 174, ал. 3, предл.1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП). С посоченото НП на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗДвП.
Видно от приложеното като доказателство по първоинстанционното дело НАХД № 53/2013 г. по описа на Районен съд – Карнобат, ищецът е ползвал адвокатска защита, осъществена от адвокат Т. Д., за което е представен Договор за правна защита и съдействие (стр. 13 гръб от делото на РС) от 07.02.2013 г., съгласно който заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че в процесния случай не е изпълнен фактическият състав за реализиране на отговорността на ОД на МВР гр. Б.. Както е посочено в съдебното решение и съгласно приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.
В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането на тези понятия. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.
В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б и законово регламентирана със ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти.
Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и в касационната фаза не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ.
Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
Настоящият състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че в приложения по НАХД № 53/2013 г. по описа на РС К. Д за правна защита и съдействие, не е отразено, че посочената сума като възнаграждение в размер на 200 лева е платена реално. Напротив, в точка III. Договорено възнаграждение, е посочена сумата от 200 лева, като в частта „платимо както следва“ е посочено „в брой”. Това обстоятелство е видно и от приложеното като доказателство към исковата молба копие на Договора за правна защита и съдействие. Допълнителното вписване в точка IV. „Изплатен доход” е от значение за приложението на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) (това се отнася за данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност). Обстоятелството, че в оригиналния договор за правна защита и съдействие, приложен по НАХД № 53/2013 г. по описа на РС Карнобат, не е попълнена т. IV. „Изплатен доход”, не е основание за отхвърляне на исковата претенция, защото по – нагоре в текста на документа е посочен начинът на плащане – в брой.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено в разглежданата част, а вместо него да бъде постановено друго с което да бъде осъдена ОД на МВР гр. Б. да заплати на Н. П. К. сумата от 200 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно Наказателно постановление № 391/03.08.2010 г., издадено от началника на РУ на МВР гр. К., отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение № 34 от 28.02.2013 г., постановено по НАХД № 53/2013 г. по описа на Районен съд – Карнобат.
Решението следва да се остави в сила в частта, в която е отхвърлено искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху сумата от 200 лева, считано от датата на влизане в сила на решението на РС Карнобат за отмяна на НП. При положение, че разходът е направен от ищеца за правна помощ и съдействие и реално представлява съдебни разноски, върху съответната сума не следва да се присъжда присъжда претендираната лихва. От една страна, процесуалните закони не предвиждат присъждане на лихва върху адвокатски възнаграждения под формата на разноските по делото. От друга страна, съдебните разноски, включително присъдените адвокатски възнаграждения, стават изискуеми от противната страна по делото след влизане на съдебното решение, с което са присъдени. Доколкото присъждането се извършва именно с настоящото решение, ответникът не дължи лихва за забава.
Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски за двете инстанции, се явява частично основателна.
Съгласно приложените като доказателство към делото на АС Бургас договор за правна защита и съдействие от 30.09.2016 г. и разписка № 02000489069786 от 30.09.2016 г., както и списък на разноските по чл. 80 ГПК, К. е сторил разноски в общ размер на 380 лева, от които 370 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение и 10 лева заплатена държавна такса.
В проведеното на 03.04.2017 г. открито съдебно заседание по делото на АС Бургас, процесуалният представител на ОД на МВР гр. Б. е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Настоящият състав намира за основателно това възражение, предвид цената на иска и тъй като действително делото не е от фактическа и правна сложност. Поради това, ОД на МВР гр. Б. следва да бъде осъдена да заплати на Н. П. К. съдебни разноски за първата инстанция в общ размер на 210 лева, от които 200 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева за заплатена държавна такса за образуване и водене на делото.
За касационната инстанция в полза на Н. К. следва да се присъдят разноски в размер на 5 лева, представляващи заплатената държавна такса за образуване и водене на делото пред настоящия съд, за което е представено и платежно нареждане/вносна бележка от 22.05.2017 г. Искането на ищеца за присъждане на адвокатския хонорар за представителство пред касационната инстанция е неоснователно, тъй като в приложения договор за правна помощ и процесуално представителство от 17.01.2018 г. не е отбелязан начина на плащане на адвокатското възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 772 от 27.04.2017 г., постановено по адм. д. № 1957/2016 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Н. П. К. иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Б., за заплащане на сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и в частта относно присъдените разноски, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Б. да заплати на Н. П. К. сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 391/03.08.2010 г., издадено от началника на РУ на МВР гр. К., отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение № 34 от 28.02.2013 г., постановено по НАХД № 53/2013 г. по описа на Районен съд – Карнобат.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Б. да заплати на Н. П. К., ЕГН [ЕГН], съдебни разноски в размер на 210 лева (двеста и десет лева) за първата инстанция и в размер на 5 лева (пет лева) за касационната инстанция.
Решението е окончателно.