Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Т. К. срещу решение № 610/10.04.2017 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 84 по описа за 2017 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата ѝ против ревизионен акт № Р-03002716000979-091-001/18.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, за установените в тежест на К. допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2013 г. и по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. съответно за разликата над 14 450.61 лева и 20 933.13 лева и корелативните им задължения за лихви за забава. Конкретните оплаквания на касатора са за противоречие на решението с материалния закон. Обосновава теза за приложимост на преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за физически лица земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци за данъчната 2013 г. и без правото на преотстъпване да е упражнено с подаването на ГДД. За 2014 г. настоява на дължимо определяне на данъчната основа за облагане надоходите и като такива с източник стопанска дейност като едноличен търговец, доколкото има качеството търговец по чл. 1, ал. 3 ТЗ и без регистрация в Търговския регистър. Приема, че редът за облагане на доходите ѝ не е обусловен от упражнено право на изборпо чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ щом има търговско качество. Иска отмяна на обжалваната част от решението и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на направените за касационното производство разноски.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС...