Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията И. С. по административно дело № 3071 / 2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител, против Решение № 2 от 04.01.2021 г., постановено по адм. дело № 8400/2020 г., на Административен съд – София – град (АССг), с което е отменен негов мълчалив отказ по заявление за подпомагане по схемите и мерки за директни плащания за кампания 2019 г., подадено от земеделски производител Ц. С.. Касаторът излага доводи за незаконосъобразност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се сочи, че в нормативната уредба относно подпомагането на земеделските производители липсва регламентиран срок за произнасяне от административния орган, поради което решаващия съд неправилно е приел, че е обективиран мълчалив отказ за произнасяне, който е отменил като незаконосъобразен. Иска се отмяна на решението и се претендират сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Ц. С., чрез пълномощника си адв. М. С., в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като счита, че е налице мълчалив отказ, респективно оспореното решение на АССг е правилно и като такова пледира същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждения и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско такова от страна на касатора в настоящото производството.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното съдебно решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

За да постанови решението си, решаващият съд прима, че липсва изрично произнасяне с писмен акт на компетентния орган по подаденото от земеделския производител заявление за подпомагане, като по този начин е обосновал извод, че липсата на такова представлява незаконосъобразен мълчалив отказ, който подлежи на отмяна.

Така постановеното решение е валидно, но недопустимо.

Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, но при съобразяване с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 28 април 2022 г., постановено по съединени дела С - 160/21 и С - 217/21, „Никополис Ад Иструм 2010“ ЕООД и „Агро-еко 2013“ ЕООД, ECLI:EU:C:2022:315, се налага извод за неговата недопустимост. В решението на съда е посочено, че от буквалното и контекстуално тълкуване на чл. 75 от Регламента следва, че макар той да установява принципа, че плащането на помощта на бенефициерите и предхождащата го проверка на условията за допустимост по правило трябва да бъдат извършвани в срока, определен в чл. 75, 1, все пак не може да се изключи възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация, и на полагане на дължимата грижа, тази проверка да бъде извършена след изтичането на посочения срок, и поради това плащането, което следва да бъде извършено след приключване на проверката, да бъде направено след 30 юни за календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане.

Пункт № 38 от цитираното решение на СЕС урежда, че срокът по чл. 75, 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета не е императивен, а инструктивен и поради тази причина не може да се счита, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител, то би бил налице мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока.

Във връзка с горното, следва да се посочи, че Решението на СЕС, постановено по преюдициално запитване е задължително не само за съда, който е отправил запитването, но и за всички други национални съдилища, с което се постига еднакво прилагане на общностното право в целия ЕС. Това положение е изрично уредено в националното ни право в чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК), според който решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Р. Б.

Изложеното до тук, обективира липсата на мълчалив отказ в процесния случай и предвид същото настоящата касационна инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 3 от АПК решението на Административен съд – София - град следва да се обезсили като постановено по недопустима жалба, а производството по делото да се прекрати. Предвид наличието на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно, не се дължи произнасяне по наведените в касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК.

С оглед изхода на спора е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски - претендирано юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложими на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 143 от АПК и предвид фактическата и правна сложност на делото, както и направеното възражение за прекомерност от страна на ответника, размерът следва да бъде определен на общо 300 лева за двете съдебни инстанции.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 2 от 04.01.2021 г., постановено по адм. дело № 8400/2020 г., на Административен съд – София – град и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 8400/2020 г., на Административен съд – София – град.

ОСЪЖДА Ц. С. да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 300 (триста) лева, разноски за двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА