Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от А. Т. А., от [населено място], чрез пълномощника му - адв.П. и от Т. Ж. Д. и А. Г. Д., чрез пълномощника им - адв.П., и двете против решение №769/02.05.2017г. по адм. дело №2788/2016г. на Административен съд - Варна, в цялост.
В двете касационни жалби се поддържат искания за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Ответникът: началника на СГКК - Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответниците:Т. Д. А., Н. И. Н., Ж. Н. С., Е. И. К., Е. М. К., Г. Т. Т., Ц. Г. Т., Р. Г. Н., П. В. Н., В. Т. Г., А. Г. К., Е. И. Г., С. С. Д. и Р. И. С., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, второ отделение, при служебно извършената проверка за допустимост, намира касационните жалби за частично недопустими, поради просрочие и липса на правен интерес - чл.215, т.3, вр. с чл.230 АПК и чл.215, вр. с чл.210, ал.1, вр. чл.236 АПК. Касационните жалби са недопустими в частта им, имаща характер на частни жалби против решението, с което е оставена без разглеждане жалбата на Т. Ж. Д. и на А. Т. А. срещу Заповед №18-6178/02.08.2016г. на началника на СГКК-Варна, по отношение на имоти с идентификатори [номер] и [номер] като недопустими и производството в тази част е прекратено, и с което е прекратено производството по делото по отношение на заинтересованата страна Ж. Н. С..
Касационната жалба срещу обжалваното решение в първата от посочените части, с които е приета недопустимост на жалбите на двамата касатори, е процесуално недопустима, поради просрочие. В тази част решението е с характер на определение и съгласно постановения от съда диспозитив подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението. Съобщението за решението е получено от пълномощника на двамата касатори - адв.П., на 18.05.2017г. / на стр.300 от делото/, като срока по чл.230 АПК за обжалването му в прекратителната част, е изтекъл на 25.05.2017г. /четвъртък/. Двете касационни жалби срещу него са подадени по пощата на 31.05.2017г., видно от пощ. клеймо върху двата плика, т. е след тази дата и се явяват просрочени. Като просрочени и на основание чл.215, т.3, в. с чл.230 и чл.236 АПК, касационните жалби в тази им част следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното по тях производство прекратено.
Касационните жалби следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството прекратено и в частта им, с която се обжалва решението, в частта, с която е прекратено производството по отношение на заинтересованата страна Ж. Н. С.. В тази част решението, с характер на определение, не е неблагоприятно по отношение на двамата касатори, поради което и същите нямат правен интерес от обжалване. Налице е хипотезата на недопустимост по чл.215, вр. с чл.210 и чл.236 АПК, обуславяща посочения резултат.
В останалата част на обжалваното решение двете касационни жалби се явяват допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения:
С обжалваното решение, с което спорът между страните е решен по същество, Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на Т. Ж. Д., срещу Заповед №18-6178/02.08.2016г. на началника на СГКК-Варна, в частта й за имот с идентификатор [номер] /наричан по-долу само имот №[номер]/ и жалбата на А. Т. А., срещу същата заповед, в частта й за имот с идентификатор [номер] /наричан по-долу само имот №[номер]/, като неоснователни.
Съдът е установил, че предмет на жалбите е цитираната заповед на началника на СГКК-Варна, с която по заявление на Т. Д. А. и Н. И. Н., като наследник на Г. Т. Д., както и служебно, на основание §4к, ал.13, т.2, вр. с ал.8, т.1, предл. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрено изменението на КККР на [населено място], засягащо и процесните два имота, както следва: след изменението ПИ [номер] от 608 кв. м. става на 391 кв. м., като 117 кв. м. ид. ч.от него се записват на А. Т. А., а останалата част от 274 кв. м. ид. ч. се записват като собственост на н-ци на Г. Т. Д., на основание Решение на ПК-Варна №571/02.12.1998г.; след изменението ПИ [номер] от 600 кв. м. става 330 кв. м., като 81 кв. м. ид. ч. от него се записват на Т. Ж. Д., а останалата чакст от 249 кв. м. ид. ч. се записват като собственост на н-ци на Г. Т. Д., на основание същото решение на ПК-Варна от 02.12.1998г.
Според съда заповедта, в оспорената й част касаеща двата ПИ [номер] и ПИ [номер], е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, както и е в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда процедурата по изменение на ПНИ по §4к, ал.8, т.1 ПЗР ЗСПЗЗ е специална, като в случая органът законосъобразно я е приложил предвид представените от заявителите влезли в сила съдебни решения по разрешени гражданско-правни спорове за собственост относно тези два имота срещу оспорващите Т. Ж. Д. и А. Т. А.. При наличието на влезли в сила съдебни решения, с които спорът за собственост относно процесните два имота е разрешен в полза на н-ците на Г. Д., съдът е приел, че изменението на ПНИ засягащо тези два имота е одобрено законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Правилни са изводите на съда, че процесното изменение на ПНИ, водещо до изменение на одобрената КККР на [населено място], в частта на двата ПИ [номер] и [номер], на основание §4к, ал.8, т.1 ПЗР ЗСПЗЗ и чл.28в ППЗСПЗЗ, е законосъобразно, поради отсъствие на основания за отмяна по чл.146, т.1-5 АПК.
Одобрената КККР на [населено място], р-н [район] е одобрена през 2007г. и в нея е интегриран влезлия в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/ за с. о."[наименование]" в същия р-н, одобрен през 2003г. Съгласно §4к, ал.8, т.1 ПЗР ЗСПЗЗ влезлия в сила ПНИ може да се изменя, когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки; при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.
В случая е имало несъответствие в данните за ПИ [номер] и за ПИ [номер], които са съществували към момента на одобряване на ПНИ през 2003г., спрямо действителното им състояние, както по отношение площа на имотите, така и по отношение на вписаните в регистъра собственици, което представлява "непълнота и грешка" по смисъла на цитираната разпоредба.След разрешаване на спора за материално право между вписаните в регистъра собственици на тези имоти / двамата касатори/ и претендиращите собственост н-ци на Г. Т. Д., по заявление на последните, компетентния орган е отстранил тези непълноти и грешки, издавайки процесната заповед.
В случая одобреното изменение на КККР, в частта за двата имота, е след разрешаването на спора за материално право между заинтересованите лица, което прави оспорената заповед законосъобразна. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционния съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон.
Горното се потвърждава от приложените към делото влезли в сила съдебни решения: за 266 кв. м. от ПИ [номер] - решения от 03.07.2002 г. и от 24.03.2003 г. по гр. д.№2939/2001г. на РС-Варна, срещу Т. Ж. Д. и съпругът й - А. Г. Д., по иск с правно основание чл.108 ЗС; и за 275 кв. м. от ПИ [номер] - решение от 30.07.2002г. по гр. д.№1642/2001 г. на ОС-Варна, оставено в сила с решение №2307/11.03.2004г. по гр. д.№2374/2002г. на ВКС, IV гр. отделение, срещу А. Т. А., по иск с правно основание §4и ПЗР ЗСПЗЗ и чл.108 ЗС.
Съгласно чл.298, ал.1 и чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за страните, за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ. Ето защо, като е одобрил изменението на КККР въз основа на тях, органът и съдът не са допуснали нарушение на материалния закон.
При разрешения спор за материално право между касаторите и н-те на Г. Д., в лицето на Т. Г. Т. / ищец по тези производства/, оплакванията на касаторите за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, че владението на имотите от страна на А. А. е неотносимо към законосъобразността на заповедта, както и възражението му за придобивна давност. Неотносими са и останалите оплаквания, касаещи изпълнителното производство по изпълнение на тези влезли в сила решения, но не и производството по изменение на ПНИ, каквото е настоящето. Поради това и правилно решаващият съд е отхвърлил искането за събиране на допълнителни доказателства, относими към други производства. Не са налице и твърдяните съществени нарушения при връчване на заповедта, по съображенията изложени от съда, които се споделят. Не се споделят и доводите за наличие на годни титули за собственост върху тези имоти от страна на касаторите, тъй като по този въпрос има влезли в сила решения, ползващи се със сила на присъдено нещо.
От изложеното следва, че касационните жалби са неоснователни, а обжалваното решение по съществото на спора, като правилно следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
1.О. Б. Р. касационната жалба на А. Т. А., от [населено място], чрез пълномощника му - адв.П. и касационната жалба на Т. Ж. Д. и А. Г. Д., чрез пълномощника им - адв.П., и двете против решение №769/02.05.2017г. по адм. дело №2788/2016г. на Административен съд - Варна, в частта му с която е оставена без разглеждане жалбата на Т. Ж. Д. и А. Т. А., срещу Заповед №18-6178/02.08.2016г. на началника на СГКК-Варна, в частта на имоти с идентификатори №[номер] и [номер] и производството в тази част е прекратено, както и в частта от него, с която е прекратено производството по делото по отношение на заинтересованата страна Ж. Н. С..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №8101/2017г. на Върховен административен съд, в посочените по-горе недопустими части.
2.ОСТАВЯ В СИЛА решение №769/02.05.2017г. постановено по адм. дело №2788/2016г. на Административен съд - Варна, 12- ти състав, в останалата му част.
Решението по т.1 е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред 5-членен състав на Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщението до касаторите, а в останалата му част - по т.2 се явява окончателно и не подлежи на обжалване.