Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма] против решение № 188 от 09.11.2017 г. постановено по адм. дело № 107 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД 05-01-197 от 30.03.2017 г. издадена от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) – Сливен, с която е спряна експлоатацията на обект “Кухня-майка Кетъринг“, с рег. № [номер], находящ се в [населено място], [улица], собственост на [фирма].
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, оспорва решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че съдът не е преценил представените по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна обусловеност. Не е обсъдил възраженията му за незаконосъобразност на заповедта, състоящи се в липса на мотиви и на определен срок за спиране експлоатацията на обекта. Прави искане решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните - Сливен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови оспорения съдебен акт съдът е установил от фактическа страна, че производството пред административния орган е образувано във връзка със сигнал от директора на ОДБХ – С. З с вх. № 1104-КХ от 30.03.2017 г. по описа на ОДБХ – Сливен, за съмнение за хранително отравяне и хоспитализиране на 4 лица с храносмилателни разстройства, консумирали храна, приготвена в обект на [фирма], с адрес [населено място], [улица] доставена по социална услуга „Обществена трапезария” по процедура „Осигуряване на топъл обяд 2016” към [община] в пунктове в [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]. Във връзка с получения сигнал, със заповед № РД 05-02-200 от 30.03.2017 г. на директора на ОДБХ – Сливен, е наредено да бъде извършена проверка в обект „Кухня - майка Кетъринг” с рег. № [номер], находящ се на посочения по-горе адрес, за съответствието на обекта с нормативните изисквания в областта на храните. За извършената проверка, е съставен е констативен протокол № 474 от 30.03.2017 г., като от отразените в него констатации е установено, че на 29.03.2017 г. са експедирани определен брой порции таратор и кюфтета по чирпански, както и че няма съвпадение на произведените и експедирани порции. Взети са проби с акт за вземане на проби № 4 от 30.03.2017 г. – проби с мивки от контактни повърхности, и с акт за вземане на проби № 5 от 30.03.2017 г. – проби от готови ястия от 48 часови проби и от суровини, налични в момента на проверката, част от които - таратор 300 гр., произведен на 29.03.2017 г. и кюфтета по чирпански – 300 гр., произведени на 29.03.2017 г. Издадени са предписание № 75 от 30.03.2017 г., на основание чл. 30, ал. 1, т. 11 от Закон за храните (ЗХ) и предписание № 76 от 30.03.2017 г., на основание чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗХ. За резултатите от извършената проверка, от инспекторите е изготвен доклад № 457 от 30.03.2017 г. до директора на ОДБХ – Сливен, в който са отразени констатации за нарушения в проверения обект: не е представен дневник за изходящ контрол за експедирането на храната, не е отразен часът на приготвяне на храната, не е представена информация за съставките на храната и за вещества, предизвикващи алергии, което е нарушение на чл. 9 от Регламент 1169/ЕС/2011; работните и складови помещения не се поддържат в добро хигиенно и техническо състояние; в помещенията стените и таваните са с напукана мазилка и наличие на плесени и мухъл, което е нарушение на Приложение ІІ, Глава ІІ, п. 1, б. „б” и „в” на Регламент /ЕО/ 852/2004 г.; дограмите на вратите и прозорците са захабени, което е нарушение на Приложение ІІ, Глава ІІ, п. 1, б. „г” на Регламент /ЕО/ 852/2004 г.; подовата повърхност около сифона в топлата кухня е неравна и не осигурява необходимия наклон, позволяващ правилно отичане на отпадните води, което е нарушение на Приложение ІІ, Глава ІІ, п. 1, б. „а” на Регламент /ЕО/ 852/2004 г.; общото и хигиенното състояние на механичната обменна вентилация не е добро, натрупани мазнини на филтъра, което е нарушение на Приложение ІІ, Глава І, п. 5 на Регламент /ЕО/ 852/2004 г.; в хладилника се съхраняват замразени зеленчуци, без да са етикетирани, което е нарушение на чл. 2 от Наредба за етикетирането и представянето на храните; в придружаващия храната документ не е отразен час на приготвяне на храната, което не дава възможност за проследяване срока на годност на произведената храна, което е нарушение на чл. 18 от Регламент /ЕО/ 178/2002 г.; не са представени записи относно контрола на температурата на съхранение по време на транспорт на храните, което е нарушение на чл. 18 от ЗХ; не се съхраняват всички документи и записи, свързани с прилагането на СУБХ, което е нарушение на чл. 31, т. 3 от ЗХ; не са представени документи за произход на суровините, влагани в приготвянето на многокомпонентните ястия, което е нарушение на чл. 21а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗХ. С оглед направените констатации е изведено заключение за констатирани съществени несъответствия по темите, обект на проверката. На същата дата 30.03.2017 г. е издадена и заповед № РД 05-01-197 от директора на ОДБХ Сливен, с която на основание чл. 51, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - спиране експлоатацията на обект „Кухня - майка Кетъринг” с рег. № [номер], находящ се в [населено място], [улица], собственост на [фирма] считано от 12,00 ч. на 30.03.2017 г. Съдът е посочил, че в приложената по делото административна преписка са налични и протоколи от изпитване на пробите, взети на 30.03.2017 г. от инспекторите на ОДБХ – Сливен, като по отношение на три от пробите са установени стойности над допустимите. Видно от протокол от изпитване № 419 от 04.04.2017 г. на Изпитвателна лаборатория при ОДБХ – Сливен, на пробите, взети с акт за вземане на проби № 5 от 30.03.2017 г., по отношение на 48-часовите проби от готови ястия - таратор и кюфтета по чирпански, са установени стойности на коагулазо-положителни стафилококи и колиформи. Впоследствие е извършена дезинфекция в обекта, взети са нови проби – на 06.04.2017 г., получени са резултати в допустими стойности. С констативен протокол № 520 от 10.04.2017 г. на комисия от инспектори в отдел „Контрол на храните” е направено заключение, че са извършени дезинфекционни мероприятия с нужната ефективност и е предложено да се възстанови дейността на обекта. Със заповед № 05-01-234 от 10.04.2017 г. на директора на ОДБХ – Сливен, е възстановена експлоатацията на обекта.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че се установява наличието на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на превантивната мярка с преустановителен характер на осн. чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ. Съдът е направил извод, че със спирането на експлоатацията на обекта е постигната законовата цел - създаване на възможност за търговеца да предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствието с нормативните изисквания за извършване на правнорегламентираната дейност. Посочил е, че предприетото спиране експлоатацията на обекта е средство за защита здравето на потребителите, като общественозначим интерес. В случая органът е установил конкретно описаните в доклада нарушения и предвид характера на същите и заключението на проверяващите, законосъобразно е наложил административната мярка. Получените впоследствие резултати от пробите, взети от обекта в деня на проверката, са още едно доказателство за законосъобразното упражняване на правомощията на административния орган. По отношение на част от тези проби са установени стойности над допустимите, включително и са установени стойности на коагулазо-положителни стафилококи и колиформи в 48-часовите проби от готовите ястия, доставени на 29.03.2017 г. в населени места в [община]. Съдът е приел, че липсата на посочен в заповедта срок, за който се спира експлоатацията на обекта, не води до извод за незаконосъобразност на акта, тъй като съгласно чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ административният орган е оправомощен да спре експлоатацията на обекта временно или завинаги. Срокът на спиране е обусловен от времето, необходимо на търговеца да предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствията с нормативните изисквания и причините за появата им. В разглеждания случай, няколко дни след спирането, експлоатацията на обекта е възстановена с последваща заповед. Решението е правилно.
Нормативната регламентация на условията и реда за производство и търговия с храни се съдържа в ЗХ, разпоредбата на чийто чл. 26 прогласява, че на официален контрол подлежат всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни (т. 1), състоянието и начинът за използване на площадките, сградите, инсталациите и прилежащото им пространство, техническото и материалното оборудване, транспортните средства, свързани с производството и търговията с храни (т. 2); както и суровините, съставките, добавките и другите продукти, които се използват за производство на храни (т. 3); а съгласно чл. 28 с. з. компетентният да извършва официален контрол върху всички храни с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, е БАБХ. В качеството си на орган за извършване на контрол върху всички храни директорът на съответната областна дирекция е приложил принудителна административна мярка по чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ, а това е преустановителна ПАМ, която се прилага с цел ликвидирането на всяко нарушаване на задължителните хигиенни изисквания и санитарни правила, което има или би могло да има за последица вредно влияние върху здравето на хората, свързано с консумация на храни.
По силата на чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ, законодателят е предоставил на административния орган правото да прецени дали да приложи принудителната административна мярка. Юридическият факт, при наличието на който органът може да стори това е установено нарушение на нормите и изискванията, определени с нормативен акт. Следователно тогава, когато органът установи нарушение негово е правото да прецени да спре ли експлоатацията на обекта и за какъв период. Тази свобода на органа законодателят е ограничил с въвеждането в чл. 30а, ал. 1 от ЗХ на специална цел, която да реализира мярката - създаване на възможност производителят да предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствията и причините за появата му. Наред с това законодателят е посочил изрично, че органът следва да упражни оперативната си самостоятелност, като отчете същността на несъответствието и водената документация от производителя. Следователно границите на дискрецията на органа са ясно очертани от законодателя - създаването на възможност производителят да предприеме действия за отстраняване на несъответствието при отчитане на неговата същност. Наред с това трябва да не съществуват други по-благоприятни за субекта мерки, чрез които също може да се постигне целта на акта - създаването на възможност за отстраняване на несъответствието.
При упражняване на правомощията си за проверка законосъобразността на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е извел правилен извод за наличие на материалноправните предпоставки за издаване на оспорваната заповед по чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ за прилагането на ПАМ. Както правилно е приел съдът, предвид наличието на съмнение за хранително отравяне на лица консумирали храна приготвена в обекта и хоспитализирането им с храносмилателни разстройства, както и предвид установените в доклад № 457 от 30.03.2017 г. (на който се е позовал органът, мотивирайки процесната ПАМ) разностранни по характер и съдържание нарушения, спирането на експлоатацията на обекта представлява единственото легитимно средство за защита на потребителите, като не съществуват други по-благоприятни мерки за постигане законовата цел. Наличието на нарушения обхващащи изискванията към водената документация, хигиенното и техническо състояние в помещенията, както и такива касаещи срока на годност на храните, налага извод, че цялостното им отстраняване може да се извърши именно чрез прилагане на процесната мярка. Тя представлява законосъобразен инструмент за постигане на законовата цел на чл. 30а, ал. 1 от ЗХ – създаване възможност производителят/търговецът да предприеме коригиращи действия за отстраняване несъответствието с нормативните изисквания за извършваната дейност.
Неоснователно е направеното пред настоящата инстанция възражение, относно липсата на посочен краен срок в заповедта, а именно дали мярката е временна или завинаги. Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 30 ал. 1 т. 6 от ЗХ, спирането експлоатация на обекта може да бъде временно или завинаги, т. е. законодателят е предвидил възможността на органа за преценка съобразно характера, степента на нарушенията и необходимото за защита здравето и интересите на потребителите. Непосочването на горното обстоятелство представлява нарушение на изискването за мотивираност на акта. То обаче в конкретната хипотеза не е съществено, тъй като на 10.04.2017 г. е издадена заповед № 05-01-234 на директора на ОБДХ - Сливен за възстановяване експлоатацията на обекта, което води до извод, че обжалваната заповед е имала временен характер. Т.е. обектът не е работил 10 дни, като това време е било реално необходимо за отстраняване на нарушенията. Видно от тези факти, заповедта за спиране експлоатацията на обекта е постигнала целта си.
При липса на релевираните касационни основания, постановеното от първоинстанционният съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 188 от 09.11.2017 г., постановено по адм. дело № 107 по описа за 2017 г. на Административен съд – Сливен. Решението е окончателно.