Образувано е по жалба на Д. Р. Й. срещу Решение № 47/08.08.2016 г. по адм. дело № 68/2016 г. по описа на Административен съд – Силистра. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на административно-производствените правила. В съдебно заседание, чрез адв. С., жалбата се поддържа изцяло. Претендира се присъждане на направени по делото разноски. Ответната по жалбата страна не дава становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е постановено при правилно установени факти и правилно прилагане на относимите материалноправни норми.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Д. Р. Й., депозирана чрез адв. С., против отказ на Кмет на община Т. да извърши административна услуга – вписване на извършено припознаване от жалбоподателя в акт за раждане на детето Р., родено на [дата на раждане], непълно осиновено от Й.. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт, жалбата е отхвърлена изцяло. За да достигне до този правен резултат, първоинстанционният съд е приел за установено, че детето Р. е родено на [дата на раждане], за което е съставен акт за раждане с № [номер]/[дата на раждане], в който като родители са вписани С. А. и К. А.. С Решение № 149/16.06.2014 г. по гражданско дело № 230/2014 г. на Силистренски окръжен съд е допуснато непълно осиновяване на детето от П. Н. Й. и Д. Р. Й.. Постановена е промяна в бащиното и фамилно име на детето, които съответно ще бъдат Д. и Й.. Обстоятелствата свързани с осиновяването, са вписани като бележка в акта за раждане по реда на чл. 73 от ЗГР. С Решение № 357/21.10.2014 г. по гражданско дело № 894/2014 г., по описа на Софийски окръжен съд е признато за установено по отношение на К. И. А. и Р. К. А., че Р. К. А. не е зачената и не произхожда от К. И. А.. Съдът е установил, че на 26.01.2016 г. в акта за раждане на детето е извършено отбелязване за постановеното решение, в резултат на което бащиното и фамилното име на детето Р. са записани съответно С. и А., сочещи на произход от рождената майка С. А..

На 25.01.2016 г. Д. Й. е подал нотариално заверена декларация, че припознава за свое дете Р. Д. Й.. Същата е заведена в деловодството на О. Т на 26.01.2016 г. С оспореното пред първоинстанционния съд писмо с № АО-02-1364#1/25.03.2016 г., кметът на община Т. е постановил отказ за вписване на извършеното припознаване в съответните регистри. Първоинстанционният съд е приел, че депозираната пред него жалба е допустима, но неоснователна. Констатирал е липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, приложими в конкретния случай, като преценил, че е приложен правилно и материалният закон. Съдът е приел, че с оглед забраната при установен произход какъвто в случая бил налице и при непълно осиновяване, удостоверено по съответния ред е било недопустимо да се извърши припознаването му. Този факт не се променял от обстоятелството, че е налице съдебно решение по иск с правно основание чл. 62, ал. 2 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС), с който е признато, че детето Р. не произхожда и не е заченато от К. А., вписан в акта като негов рожден родител. Съдът е приел, че административният орган е действал в условията на обвързана компетентност и правилно е постановил отказ за извършване на отбелязване в акта за раждане на детето Р..

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на депозираната срещу постановения от кмета на О. Т отказ за вписване на Д. Й., като баща на детето Р., в съответния акт за раждане.

Действително, съобразно разпоредбата на чл. 71 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС), припознаване не може да се извърши докато не бъде оборен по съответния ред наличният произход, установен с акта за раждане. Обстоятелството, че К. А. е заличен от съставения по отношение на детето Р. акт за раждане, не води автоматично до възможността Д. Р. Й. да бъде вписан като такъв. Към момента на депозиране на заявление и нотариално заявена декларация за припознаване за свое на детето Р. Д. Й., Д. Й. е бил вписан в акта за раждане на детето като баща по силата на предприетите от него и съпругата му П. Й. действия по непълно осиновяване. Както първоинстанционният съд е описал, родителските права по отношение на детето не биха могли да принадлежат едновременно и на осиновителя, и на рождените родители. В случая действително е налице съвпадение между вписания за баща на Р. в акта за раждане и лицето, което желае да бъде вписано в същия, по силата на представената пред административния орган нотариално заверена декларация, но това не променя обстоятелството, че лицето би присъствало в съответния акт за раждане в двойно качество – веднъж като баща на детето по силата на извършено припознаване и като баща на детето по силата на осъществено непълно осиновяване. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, свързано с въведена забрана за осиновяване между роднини по права линия, каквито ще се явят детето Р. и лицето, подало заявление и нотариално заявена декларация за припознаване Д. Й..

Предвид описаното настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за обосновано и законосъобразно, постановено при спазване на приложимите процесуалноправни и материалноправни норми, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.

Поради горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 47/08.08.2016 г. по адм. дело № 68/2016 г. по описа на Административен съд – Силистра. Решението е окончателно.