Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. Т и на [фирма] против решение № 104/03.04.2017 г. на Административен съд, гр. В. Т, постановено по адм. дело № 269/2015 г.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № 04-1401254-091-01/20.10.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП град В. Т относно установения ДДС за внасяне в размер на 114 519.65 лева за данъчен период м.03.2014 г., ДДС за внасяне в размер на 12 351.21 лева за данъчен период м.04.2014 г. и съответните лихви върху тези суми, както и относно увеличение на данъчния финансов резултат за 2013 г. със сумата от 23 973.73 лева.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалноправни норми и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Този касационен жалбоподател оспорва изводите на съда за липса на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Твърди, че съдът не се е произнесъл по наличието на основание по чл. 122, ал.1, т.4 ДОПК. Поддържа доводи, че счетоводството на дружеството е нередовно водено, което обосновава приложението на особения ред за облагане и презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК за достоверност на фактическите констатации в ревизионния акт.

Според касатора в резултат на връзката между начален и краен баланс, констатираните пороци при предходна ревизия за периода 2007 г. - 2012 година са довели до недостоверност на счетоводството на [фирма] и през ревизирания период. Излага подробни съображения, че по делото от събраните доказателства и заключение на ССЕ е установена липса на стоки. Оспорва като несъстоятелни изводите на съда, че не е доказан правнорелевантният факт на...