Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Т. И. Р. от гр. [населено място] против решение № 72 от 05.05.2017 г. по адм. дело № 73 по описа за 2017 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1040-28-4/07.03.2017 г. на Директора на ТД на НОИ-гр. Я..

Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 82, ал. 1 от КСО и чл. 34, ал. 4 от НПОС са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Я., е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Ямбол е решение № 1040-28-4 от 07.03.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Ямбол и потвърденото разпореждане № 2107-28-97-2 от 30.12.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Ямбол, с което на Т. И. Р. от гр. [населено място] е отказано възстановяване на наследствената му пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 19.12.2015 г. до 14.09.2016 г., докато е бил стажант – юрист в Софийски градски съд.

Стажът, полаган след дипломиране във висше учебно заведение, е изключен изрично от срока на обучение с последното изменение на специалната законова разпоредба на чл. 82, ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2017 г....