Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
[фирма], [населено място], чрез адв. Н. Н. обжалва решение № 50/06.03.2017 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. дело № 216/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-15-1302319-091-001/03.11.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, потвърден с решение № 74/29.02.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град В. Т.
В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложените оплаквания се свеждат до неправилна преценка на доказателствата по делото и необоснованост на извода, че ревизионният акт не следва да се отменя като незаконосъобразен, поради това, че действията и документите, послужили като основание за определяне на задълженията на дружеството за процесните периоди са извършени в негова вреда, от лице без представителна власт, което си е послужило с пълномощно с невярно съдържание и е действало извън предоставените му правомощия.
Твърди се и неправилно приложение на чл. 30, ал. 6 ДОПК, което е довело до неправилна преценка за надлежно възобновяване на ревизионното производство. Последното е било спряно по искане на ревизираното лице на основание чл. 34, ал.1, т.2 ДОПК. Неправилна преценка, че представените по делото две пълномощни в полза на счетоводителя А. М. са с идентично съдържание.
Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт изцяло. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, гр. В. Т, чрез процесуалния си представител юрк. Н. К. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение,...