Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], обл. С. З, [улица], представлявано от управителя Т. П., подадена срещу решение № 168/29.06.2017 г. постановено по адм. д. № 102/2017 г. по описа на Административен съд отм. а Загора. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № РР - 3020 от 24.01.2017 год. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за отказ за продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № [номер]/27.04.2009 год.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон. Изтъква, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗВ и Наредба за ползване на повърхностни води, приета с ПМС № 325/14.12.2016 г. на две основания: според тях изобщо не е необходимо да се иска документ за съгласието на собственика на съораженията, както и прилагането на наредба, влязла в сила 3 години след подаване на искането за продължаване на срока на Разрешително 03160021/27.04.2009 г. Подробни доводи поддържа по всеки пункт от съдебното решение, проследява законовите изменения и се позовава на частична нищожност на включените в разрешително № 31260021/27.04.2009 г., тъй като конкретния индивидуален административен акт изцяло е лишен от законова опора - т. е правната норма въз основа на която е включено това условие е отменена и същевременно не засяга по отрицателен начин своя адресат. Подробни също доводи поддържа и в допълнението към касационната жалба. Моли да се отмени съдебното решение, като се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, [населено място] не се представлява и в писмено становище оспорва касационната жалба. Монтирането на измервателно устройство, поставено като задължение в разрешителното, във връзка с условията за извършване на ежемесечното наблюдение и отчет на ползваните водни обеми, има за цел чрез информацията, касаеща наличието на осъществено водовземане и информацията за измерване и отчет на отнетите количества вода, както и извършване на химичен мониторинг, да осигури данни за количествен мониторинг и данни за качествен мониторинг на водите. Поддържа се, че този факт е установен безспорно по делото, което прави обжалваното решение законосъобразно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

Административен съд отм. а Загора е приел за установено, че на [фирма], [населено място] е издадено Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № [номер]/27.04.2009 год., с цел водовземане – „риборазвъждане“ - пълнене на 25 броя басейни за отглеждане на риба и покриване на загубите от изпарение и филтрация в землището на [населено място].

С оспореното пред първоинстанционния съд решение № РР-3020/24.01.2017 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, е отказано продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане, на основание чл. 78, ал. 2, т. 3, чл.78а и чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ). В мотивите е посочено, че не са изпълнени условията на чл. 78, ал.2 и чл. 78а от ЗВ - не са монтирани измервателни устройства, за извършване на ежемесечно наблюдение и отчет за ползваните водни обеми и съставянето на протокол, който да изпраща в БД в края на всяка година, както и че не е изпълнил задължението за заплащане на водоползване. Другото основание за постановения отказ от административния орган, е че липсва актуален документ установяващ съгласието на собственика на съораженията или договор със собственика на съораженията за предоставяне на услугата „водоползване“, когато водовземането е свързано с ползването на съществуващи съоражения, съгласно чл. 44, т. 6 от Наредба за ползване на повърхностни води.

Административен съд отм. а Загора е счел оспорения акт за законосъобразен, като издаден от компетентен орган, мотивиран и в съответствие с приложимия закон.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че при постановяване на отказа е било допуснато нарушение на материалния закон чл. 78, ал. 2 от ЗВ, тъй като безпорно е установено по делото, че рибното стопанство, помпената станция и техническите съоражения, обслужващи разрешеното водовземане с цел риборазвъждане, са собственост на дружеството и са разположени в негови имоти. При условие, че няма извършване на услуга от трето лице, то и представянето на документ по чл. 44, т. 6 от Наредба за ползване на повърхностни води не е било необходимо, както правилно е приел съдът. Споделят се и мотивите, че производството е административно по своя характер, с оглед на което водещият производството административен орган е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК, да уведоми заявителя и да му даде срок за отстраняване на нередовностите, както и изложените мотиви във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 194 от ЗВ.

Административният съд е обсъдил подробно приложението на законовите норми и преценката му, която съвпада с тази на административния орган, следва да бъде подкрепена. Постановеният отказ за продължаване срока на действието на разрешително се основава на чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ. За да се продължи срокът на действие на разрешително е необходимо да са налице едновременно трите предпоставки, изброени в чл. 78, ал. 2 ЗВ. Това е и основния спорен въпрос в настоящото съдебно производство.

Обосновано със съдържанието на издаденото на [фирма] Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - № [номер] от 27.04.2009 г. и с доказателствата, които е обсъдил подробно, административният съд е приел, че те не установяват изпълнението на зададените в разрешението условия - да се монтира измервателно устройство за използваните обеми повърхностни води - да се извършват ежемесечно наблюдение и отчет на ползваните водни обеми и да се съставя протокол, който да се изпраща в БДИБР, в края на всяка година.

Съгласно чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ, това е абсолютна пречка за продължаване срока на действие на същото. С оглед възраженията в касационната жалба следва да се отбележи, че съгласно посочената разпоредба, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато са изпълнени условията на издаденото разрешително, а не условията на водовземането. Видно от самото разрешително, то има предвиденото в чл. 56, ал. 1 и 2 от ЗВ съдържание, като определените в него условия обхващат не само параметрите на разрешеното водовземане – място на водовземането и водоползването, разрешено водно количество, лимит на ползваната вода и пр.; място и начин на отвеждане на отпадъчните води и пр., но и изискванията към ползвателя, изпълнението на които е гаранция, че тези параметри ще бъдат стриктно спазвани т. е., в съответствие с ал. 1, т. 15 на правната норма, то съдържа всички условия, при които се предоставя правото за използването на водите. Между тях са формулираното като задължение към ползвателя условие да се монтира измервателно устройство за използваните обеми повърхностни води и произтичащите от него изисквания към последния: да уведоми контролните органи за датата на монтиране на измервателно устройство; да извършва ежемесечно наблюдения и отчет на ползваните водни обеми и да съставя протокол, който да изпраща в Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР в края на всяка година. Тези изисквания са част от условията на разрешителното, поради което основателно решаващият съдебен състав е посочил, че те са свързани с измерване на използваните количества вода не само с цел определяне на таксата за (водовземане, водоползване), но и за осъществяване на контрол за съответствие на реално осъщественото водовземане с разрешеното водно количество и определения лимит на ползваната вода. Този извод не се променя от настъпилата впоследствие отмяна на т. 5 от ал. 2 на чл. 56 ЗВ /ДВ, бр. 61 от 2010 г./, на която се акцентира особено в касационната жалба. Разпоредбата е предвиждала, че разрешителното за водовземане по чл. 44, освен реквизитите по ал. 1, съдържа и условията за монтиране на измервателни устройства за отнеманите водни количества. В тази връзка, с отмяната й отпада изискването в разрешителното да бъдат фиксирани условията, касаещи монтирането на съответните устройства, но не и условията, при които се предоставя правото за използването на водите, посочването на които е задължителен реквизит от съдържанието на разрешителното съгласно чл. 56, ал. 1, т. 15 от ЗВ. По същество касаторът, както в първата инстанция, така и в касационната оспорва не монтирането на измервателно устройство и неизпращането на протоколите ежегодно, а по-скоро доводите са му свързани със съществуването на вменените му задължения за поставяне на уреда и наблюдения и отчет на ползваните обеми повърхностни води. За да се продължи срокът на действие на разрешително е необходимо да са налице едновременно трите предпоставки, изброени в чл. 78, ал. 2 ЗВ. Едната от тях е да са изпълнени условията на издаденото разрешително, които включват и задължение за провеждане на собствени мониторинг и отчет, както и ежегодно изпращане на протокол в БДИБР. Неизпълнението на посочените условия води до извода, че не е налице една от комулативно изискуемите се материалноправни предпоставки по чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ за продължаване на срока на разрешителното, което прави съдебното решение правилно и постановено при липса на поддържаните касационни основания. Този извод не се променя и от представените в касационното производство доказателства.

Възражението за частична нищожност на първоначалното разрешително в частта му досежно въведеното задължение за поставяне на измервателни уреди е недопустимо в настоящото касационно производство. Касационния съд не разполага със компетентност да извършва инцидентен контрол за валидност на административен акт, който не е бил поставен на контрол за законосъобразност пред административния съд и не е включен в предмета на спора образуван по жалба на касатора срещу административния акт - отказ да се продължи срока на разрешителното. Следва да се отбележи обстоятелството, че въпросът за допустимостта на възражение за частична нищожност на административен акт е от компетентност единствено на първоинстанционния съд, в случай че подобно възражение бъде наведено в производството пред него. Едва в този случай компетентния първоинстанционен съд може да направи проверката за допустимостта на същото с оглед наличието на правен интерес от подобно възражение при положение, че самия касатор черпи права от административния акт като цяло. Противно на твърдението в касационната жалба, видно от съдържанието на първоначалната жалба пред административния съд, такъв довод не е навеждан. Ето защо и възражението направено в касационната жалба за частична нищожност на първоначалното разрешително - №[номер] от 27.04.2009 г, не следва да се разглежда по същество.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168/29.06.2017 г. по адм. д. № 102/2017 г. по описа на Административен съд отм. а Загора. Решението не подлежи на обжалване.