Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на РО "НСК" Софийска област към РДНСК - Югозападен район, чрез юриск. П. като процесуален представител, против решение № 560 от 28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 252/2017 г. по описа на Административен съд - София област. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърлят жалбите, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците - Г. Д. М. и главният архитект на община С., чрез пълномощниците си съответно адв. Б. и адв. В., в писмени отговори и в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените за тази инстанция разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалби на Г. Д. М. и главния архитект на община С. срещу заповед № ДК-11-Сф-1/13.02.2017 г. на началника на РО „НСК“ Софийска област при РДНСК - Югозападен район, с която на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ и за нарушение на чл. 148, ал. 2 ЗУТ, е отменено разрешение за строеж №[номер]/20.01.2017 г. за „двуетажна вилна сграда със ЗП = 94,60 кв. м. и РЗП = 170,30 кв. м. в ПИ №[номер] по кадастралния план на м. “[наименование]“, землището на [населено място], община [община]. Заповедта е мотивирана с липса на териториална компетентност на главния архитект на община С. да издаде разрешението за строеж, тъй като местността „[наименование]”, в която се намира ПИ №[номер], попада в землището на язовир „[наименование]”, [район], [община].
С обжалваното решение е отменена оспорената заповед, като вместо това е потвърдено разрешение за строеж №6/20.01.2017 г. на главния архитект на община С. и в полза на жалбоподателите са присъдени разноски.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел заповедта за незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Изложил е съображения, че административният орган в нарушение на чл. 35 АПК не е изяснил по безспорен начин в чия компетентност е издаването на разрешение за строеж по заявлението на Г. Д. М.. Като се е позовал на събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, е достигнал до извод, че разрешението за строеж е издадено от компетентен орган. Приел е, че [населено място] попада в границите на община [община], чиято администрация обслужва административно, финансово и технически територията, в която се намира процесният имот и за който е одобрен ПУП – ПЗ със заповед на кмета на община С.. Според съда одобреният ОУП на [община], в чийто обхват е м. "[наименование]", [район], не води до промяна на принадлежността на тази територия към [община] и не изключва компетентността на главния архитект на община С. да издаде разрешението за строеж, тъй като не е проведена процедура по уточняване на границите между двете общини по реда на чл. 26, ал. 1 ЗАТУРБ и чл. 43 ЗКИР. Обжалваното решение е неправилно.
Изводите на съда за наличие на териториална компетентност на издалия разрешението за строеж орган, което е отменено с оспорената заповед при извършена по реда на чл. 156, ал. 3 ЗУТ служебна проверка, са незаконосъобразни и необосновани. Същите са направени без съобразяване с извършените по делото фактически установявания относно наличието на влязла в сила кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на яз. "[наименование]", м. "[наименование]", [район], [община].
Между страните няма спор, че [населено място] е в територията на община [община]. Спори се по въпроса в землището на коя община - [община] или [община] попада имот №[номер], собственост на Г. Д. М., за който е издадено разрешението за строеж.
Съгласно чл. 24, ал. 4 ЗКИР държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение са граници и на поземлени имоти.
По делото е безспорно установено, че ПИ №[номер] се намира в м. „[наименование]”. От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че за тази местност, подместност „[наименование]” са изработени два кадастрални плана. ПИ №[номер] е обединен от ПИ №[номер] и ПИ №[номер], нанесени в кадастрален план на имотите, предоставени на ползватели по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, попадащи в землището на [населено място], одобрен със заповед № РД-02-14-73/1996 г. По този план имотите в м. „[наименование]“ попадат в землището на бившето [населено място]. От вещото лице е установена идентичност на имоти пл. N [номер] и [номер] по кадастралния план, съхраняван в община С. с имоти съответно пл. № 800 и 802 по неодобрения кадастрален план, съхраняван в НАГ - София, за територията по §4к ПЗР ЗСПЗЗ, попадаща в землището на яз. [наименование], м. "[наименование]“. Безспорно е установено, че за [район], [община] има влязла в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК. В нея м. „[наименование]” е нанесена като ПИ с идентификатор 22472.7411.1 от 786 172 кв. м, без заснети конкретни имоти. Обстоятелството, че цялата местност, вкл. и м. "[наименование]" попадат в землището на язовир „[наименование]“, [район], [община] се установява и от писмо изх. № 05-60/10.03.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК. Съгласно ОУП на [община] м. “[наименование]“ се намира на територията на [район] – [община].
В нарушение на процесуалните правила съдът е отхвърлил искането на административния орган, издал оспорената заповед, за събиране на доказателства за установяване на факта, че за [населено място] има одобрена кадастрална карта. Удостоверените от началника на СГКК - Софийска област в удостоверение от 16.03.2017 г. обстоятелства, че за м. "[наименование]" - [населено място] няма изработена такава се опровергават от представената по делото извадка от сайта на АГКК, която не е обсъдена от съда. От последната е видно, че за [населено място] има одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри със заповед № РД-18-8/15.03.2016 г. В подкрепа на обстоятелството, че м. "[наименование]" не попада в територията на [населено място] е и представеното в касационното производство писмо от 28.09.2017 г. на началника на СГКК - Софийска област. При тези данни необосновано съдът е възприел констатацията на вещото лице за липса на категорични данни в землището на коя от двете общини попада процесния имот, тъй като не може да се определи въз основа на кой документ и към коя от тях е преминала частта от землището на бившето [населено място], след изграждането на яз. [наименование].
Границите - предмет на кадастъра се установяват при условията и по реда на чл. 43 ЗКИР. С действащата влязла в сила кадастрална карта за землището на [район], [община], в което попада м. "[наименование]", границата на кадастъра е нанесена. Няма твърдения и не се установява по делото заповедта за одобряването й да е оспорена от община С. по отношение на землищната граница между двете общини. Данните, отразени в одобрената кадастрална карта са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното на основание чл. 2, ал. 5 ЗКИР. В производството с предмет заповедта на контролния административен орган за отмяна на строителното разрешение не подлежи на обсъждане законовата процедура за определяне на границите на общините и населените места, уредена в ЗАТУРБ, поради което съдът неправилно е извършил преценка за това, че такава не е проведена. Противоречивите доказателства по отношение на процесния имот, попадащ в м. "[наименование]", действително сочат на спор между двете общини, който обаче следва да се разреши по съдебен ред - чл. 43, ал. 3 ЗКИР. Незаконосъобразно съдът не е зачел действието на влязлата в сила кадастрална карта и регистри на [район], [община], в чието землище попада посочената местност. Наличието на одобрена кадастрална карта по реда на ЗКИР, определяща землищната граница на района изключва правомощието на главния архитект на община С. да издаде разрешение за строеж за имот в м. "[наименование]", която е извън териториалния обхват на [населено място].
Административното обслужване на тази територия от общинската администрация при община С., осъществявано по силата на решение на общински съвет - Самоков от 2008 г., извършването на разпоредителни сделки и вписването им в Службата по вписвания - Самоков, както и наличието на одобрен със заповед на кмета на община С. ПУП - ПЗ за имота, не обуславят заключение за териториална компетентност на административния орган, издал разрешението за строеж. Изводът на съда, основан на тези факти и обстоятелства, не се споделя от настоящия състав.
Предвид изложеното, оспорената заповед, с която е отменено издаденото от главния архитект на община С. строително разрешение поради липса на териториална компетентност, е законосъобразна. Като е отменил същата, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което жалбите на Г. Д. М. и главния архитект на община С. следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед този резултат на отмяна подлежи и определение № 709 от 24.08.2017 г., с което е изменено обжалваното решение в частта за разноските, като такива са присъдени в полза на издателя на разрешението за строеж.
При този изход на спора и предвид направеното искане, на РДНСК Югозападен район се дължат разноски за всяка инстанция по 100 лева или в общ размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 560 от 28.06.2017 г. и определение № 709 от 24.08.2017 г., постановени по адм. дело № 252/2017 г. по описа на Административен съд - София област, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на Г. Д. М. и главния архитект на община С. против заповед № ДК-11-Сф-1/13.02.2017 г. на началника на РО „НСК“ Софийска област при РДНСК - Югозападен район.
ОСЪЖДА Г. Д. М. и главния архитект на община С. да заплатят на РДНСК - Югозападен район направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.