Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”- гр. С., чрез пълномощника си К. И. – старши юрисконсулт, срещу решение № 122 от 25.11.2016 г. по адм. д. №104/2016 г. на Административен съд – Кърджали, с което е отменено уведомително писмо за одобрение с №25/112 с изх. №01-6500/6449 от 15.06.2016 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. Със същото Е. Г. е била уведомена за извършената редукция в размер на 18252.26 лева на заявената за оторизация сума в размер на 24446 лева, във връзка със сключен договор №09/112/01200 по мярка 112. Изпратена е административната преписка за ново произнасяне в 1-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Излага доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че мотивите противоречат на действителното фактическо положение и събрания доказателствен материал. На последно място излага, че е допуснато нарушение и на съдопроизводствените правила, като е разпоредено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, но в мотивите не се съдържа конкретика, какво следва да направи административния орган. Моли, да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по същество на спора, с което да се остави в сила уведомително писмо за одобрение с номер №25/112 с изх. №01-6500/6449 от 15.06.2016г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете инстанции. С писмено становище от 26.01.2018 г. от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” чрез юрисконсулт Е. Х., е направено...