Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 7031 от 11. 11. 2016 г., постановено по адм. дело № 8102/ 2016 г. на Административен съд София– град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Счита, че административният съд не е изследвал въпроса за идентичност между сградите, описани в заповедта на Столична община (СО) и сградите по документите за собственост, а се е задоволил с това формално да възпроизведе доводите на ответната страна.
Посочено е, че в мотивите на съда няма формални изводи относно идентификацията на сградите. Счита, че поради липсата на идентичност дружеството не притежава обекти паметници на културата, каквито са описани в заповедта на Столична община.
Моли за отмяна на обжалваното решение и да се отмени оспорената заповед на Кмета на Столична община, издадена на основание чл.73, ал.3 от ЗКН (ЗАКОН ЗЗД КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) (ЗКН).
О. К на Столична община, чрез юрк. И. оспорва касационната жалба, поради съображения изложени в Писмения отговор от 16.12. 2017 г. на Директора на Дирекция „Общински строителен контрол“. Счита, че жалбата следва да се остави без уважение, като неоснователна и недоказана. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение на Административен съд София – град, като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Подробни доводи са развити в представения по делото отговор на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира обжалваното решение за правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Върховният административен съд– състав на Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалвания съдебен акт - Решение № 7031 от 11.11.2016 г., постановено по адм. дело № 8102/ 2016 г. на Административен съд София – град е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на [фирма] против Заповед № С. 16-РД09-935/ 27.06. 2016 г., издадена от Зам. кмет на СО. Наред с това е ОСЪДЕНА [фирма] да заплати на Столична община сумата 300 (триста) лева деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За да стигне до този правен резултат, съдът приема за безспорно установено по делото, че процесният обект - комплекс от сгради съставлява част от комплекс "Захарна фабрика", който има статут на групов недвижим паметник на културата по смисъла на чл. 12, т. 2 от ЗПКМ отм. и на основание § 10, ал. 1 от ПЗР на сега действащия ЗКН (ЗАКОН ЗЗД КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) и има статут на групова недвижима културна ценност по смисъла на ЗКН. Кредитирани са представените по делото писмени доказателства – протокол от 6.VІІ.1998 г. от заседание на НСОПК, декларационна карта от 1998 г. към протокола; опорен план, неразделна част от оспорваната заповед, по който са ситуирани сгради– елементи на ГПК „Захарна фабрика“ София.
Решаващия съд посочва, че жалбоподателят не спори за критичното състояние на сгради негова собственост, признати за паметник на културата с национално и местно значение, установено с констативен протокол, съставен от надлежно назначена от административния орган комисия по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗКН. Намира жалбата за неоснователна и предвид изпълнена от административния орган процедура по установяване критичното състояние на сгради, включени в ГПК, за опазването на които, като паметници на културата е задължен жалбоподателя. Приема, че при издаване на заповедта не са допуснати, съществени нарушения на процесуалните правила, защото срещу констативния протокол не е подавано възражение, като установените факти не са оспорени. Счита, че издателят на акта в изпълнение на правомощията, предоставени му с нормата на чл. 73, ал.3 от ЗКН, е определил срок за изпълнение на предписаните действия.
По тези съображения административният съд не е намерил основание за отмяна на заповедта, а е приел същата за законосъобразна и издадена в съответствие с целта на ЗКН.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е НЕПРАВИЛНО, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Решението не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт.
Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.
Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените законови изисквания.
В него не са посочени събраните по делото доказателства с тяхното съдържание. Липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема и на база кои доказателства.
Съгласно чл.73, ал.3 от ЗКН, въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14- дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл.71, ал.1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл.84, ал.1 и 2.
За да бъде преценена материалноправната законосъобразност на такава заповед, следва да се изясни: 1. дали в случая се касае за сграда със статут на недвижима културна ценност, 2. Нуждае ли се сградата от укрепителни, консервационно - реставрационни и/ или ремонтни дейности както и 3. дали адресатът на заповедта има качеството на собственик, концесионер или ползвател на недвижимата културна ценност.
По делото е било спорно, че собствеността на конкретно описаните в обжалвания адм. акт сгради принадлежи на [фирма], каквито доводи са развити в жалбата срещу адм. акт и в процесната касационна жалба. Същите не са получили отговор в съдебния акт.
Съдът не е изложил конкретни мотиви, с които да изясни доколко обектите описани в Заповед № С. 16-РД09-935/ 27.06. 2016 г., издадена от Зам. кмет на Столична община кореспондират на документите за собственост на дружеството. В обжалваната заповед са посочени две сгради и две групи от сгради, описани като „фабрични сгради“ и с тяхната категория строеж по чл.137, ал.1 от ЗУТ. Във визираната от решаващия съд– точка 8 от Договор за преобразуване на търговско дружество, чрез вливане на предприятия на други търговски дружества от 28.08.2013 г. са посочени осем обекта - с посочване на тяхното предназначение, и застроена площ (лист 55 от делото). Съдът не е изследвал наличието на съответствие между посочените обекти и документа за собственост (л.64).
Извършено е съществено процесуално нарушение – чл.171, ал.3 и ал.4 от АПК. Не е изискана, чрез страните допълнителна информация от Агенция по кадастър относно данните за собствеността на съответните сгради в процесния имот - чл.2, ал.2, т. 1- 2, чл.27, ал.4 и чл.41, ал.3 от ЗКИР (ЗАКОН ЗЗД КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР), и чл.25, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Същата следва да носи не само данни за собственика, но и за статута на недвижимата културна ценност - чл.68, ал.2 и чл.79, ал.5 от ЗКН.
Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 и чл.171 от АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7031 от 11. 11. 2016 г., постановено по адм. дело № 8102/ 2016 г. на Административен съд София– град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.