Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 431/24.11.2016 г. по адм. д. № 531/2016 г. на Административен съд - Добрич, с което е обявена нищожност на мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд"Земеделие"-Разплащателна агенция, за издаване на индивидуален административен акт по заявление за подпомагане с УИН: [номер] за кампания 2013 г. в съответствие с Решение №108 от 30.07.2015 г. по адм. д. №555/2014 г. на АС Добрич, и на Уведомително писмо изх. №02-080-6000/3306-15 от 26.10.2016 г за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд"Земеделие и преписката е изпратена на касатора за произнасяне по същество.

Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения, изведени от чл.58 от Регламент №1122/2009 г. и на чл. 56 от Регламент № 886/2006 г. на Комисията касационният жалбоподател инвокира доводи за законосъобразност на прогласеното за нищожно уведомително писмо, тъй като счита, че „релевантна за налагане на санкцията” е годината на констатацията, т. е. тази на издаването на спорното уведомително писмо, а не тази на влизането на санкцията в законна сила, а в случая последната е наложена не с процесното, а с УП изх. №02.080-6500/7269 от 15.10.2015 г., освен че не представлява акт за прихващане, който да се осъществи когато влезе в законна сила, а е подчинена на различен правен режим. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител.

Ответната страна по касационната жалба - Н. Г. М. от [населено място], в писмено становище чрез процесуалния представител адв. К. оспорва жалбата с доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за нищожност на оспорения мълчалив отказ, а в последствие и на изричния такъв на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,предвид наличие на предпоставките на чл. 177, ал. 2 АПК - влязъл в сила съдебен акт от 08.04.2016 год. – решението на ВАС, което е окончателно. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Н. Г. М. от [населено място], против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция да изпълни влязло в законна сила Решение №108 от 30.07.2015 г. по адм. д. №555/2014 г. на АС Добрич, с което е отменено уведомително писмо на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” с изх. №02-080-6500/3306 от 12.08.2014г и преписката му е върната за ново произнасяне по заявлението за плащане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на влязлото в законна сила решение. Твърденията са били, че този мълчалив отказ е нищожен поради това, че шест месеца след влизане в сила на решението административният орган не се е произнесъл.

Ответникът по оспорването - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие"-София в писмено становище по жалбата посочил, че не е налице мълчалив отказ, тъй като има издадено Уведомително писмо изх. №02-080-6000/3306-15 от 26.10.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г, във връзка с влязлото в сила решение по адм. д. №555/2014 г. на АС Добрич, поради което жалбата е недопустима и поискал прекратяване на производството.По съществото на спора посочил, че всъщност санкцията е наложена с УП изх. №02.080-6500/7269 от 15.10.2015 г. и „не представлява акт за прихващане, който да се прилага, когато влезе в законна сила, а е подчинен на различен правен режим”.

Съдът счел жалбата за допустима и я разгледал по същество.Приел, че в конкретния случай посочените по-горе факти и обстоятелства водят до извод за наличие на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК, тъй като само Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е компетентен орган да издаде административен акт и да изпълни влязло в сила съдебно решение, което е условие за прилагане на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 АПК

Преценил издаденото впоследствие Уведомително писмо изх. №02-080-6000/3306-15 от 26.10.2016 г. за обективиращо изричен отказ и с оглед чл. 177, ал. 2 АПК -като акт, постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение, прогласил и него за нищожно - в неговата цялост, като не съобразил, че с него е оторизирано финансово подпомагане по СЕПП – 11 678,34 лева и по СНДП – 360,60 лева, освен прихващането на санкция за бъдещ период. Т.е. не е изпълнил задължението си да прецени допустимостта на подадената пред него жалба, за което е длъжен да следи служебно, т.е и без инвокиран довод

Преди да се произнесе по наведените доводи за неправилност на оспореното решение, Върховният административен съд, в изпълнение на задължението си по чл. 218 ал.2 АПК, осъществи проверка за валидност и допустимост на оспореното пред него решение. В тази връзка съобрази следното:

Не е налице мълчалив отказ, предвид приложеното по делото Уведомително писмо изх. №02-080-6000/3306-15 от 26.10.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г, с изрично посочване, че издадено във връзка с влязлото в сила решение по адм. д. №555/2014 г. на АС Добрич, поради което жалбата против мълчалив отказ е била недопустима и съдът е следвало да прекрати производството дори служебно, а в случая е имал и възражение в тази посока. Този извод следва от чл.58 АПК в глава пета-уреждащ издаване на индивидуални актадминистративни актове, а не тяхното изпълнение .Съображенията на съда, изведени от доводите на оспорващия за неизпълнение на съдебно решение не съответстват на чл. 268 т.2 АПК,респ. и на чл. 267 АПК,

Наред с горното, вече по изричния административен акт, съдът не е осъществил задълбочен анализ на неговото съдържание, а именно, че той има и позитивна част -оторизирано финансово подпомагане по СЕПП за11 678,34 лева и по СНДП – за 360,60 лева, освен извършеното прихващане на санкцията за бъдещ период. Поради това, и с оглед на факта, че срещу него няма депозирана жалба, съдът е следвало да даде указания на оспорващата да посочи в коя част го обжалва и на какво основание. С оглед обстоятелството, че в тази първа част писмото уведомява за създадени, а не засяга неблагоприятно правата на оспорващия, и има позитивно за адресата съдържание, последният не може да обоснове правен интерес от атакуване на акта в тази част.

Освен това съдът не е съобразил, че на стр.4 от него е посочено и, че санкцията за бъдещ период е наложена с приложеното по делото УП изх. №02.080-6500/7269 от 15.10.2015г.,което не е отмененото в с влязло в сила решение УП изх. №02-080-6500/3306 от 12.08.2014г.,послужило като основание за изводите на съда за нищожност на процесното.

Наред с горното, видно от решението на ВАС-№ 4104 от 08.04.2016 г. по адм. д. № 10814/2015 г., ІV отд., оставило в сила посоченото по-горе решение на Административен-Добрич, с отмененото уведомително писмо с изх. № 02-080-6500/3306 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП в размер на 5211, 14 лв. и по СНДП - в размер на 158,61 лв.

Затова и изводът на съда, основан на чл. 177,ал.2 от АПК,че е налице акт на административния орган, извършен в противоречие с влязло в сила решение на съда и поради това нищожен, е необоснован.

Съгласно чл. 58, ал. 3 АПК, когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. В разглеждания случай обаче хипотезата на чл. 58, ал. 3 АПК не е налице, тъй като няма съвпадение между изричния и мълчаливия отказ .Така напр. в решение № 4689 от 04.04.2013 г. по адм. д. № 8478/2012 г., ІІІ отд. на ВАС.

ВАС е имал повод да посочи, че тълкуването на разпоредбата на чл. 58 от АПК разширително или прилагането й по аналогия, за други случаи е в разрез с уредбата за издаването и обжалването на индивидуалните административни актове-решение № 5745 от 19.05.2008 г. по адм. д. № 952/2008 г., ІV отд. на ВАС.

С оглед горния анализ и изложените по-горе мотиви, изводът на АС - Добрич за нищожност на мълчаливия отказ и на издаденото впоследствие Уведомително писмо изх. №02-080-6000/3306-15 от 26.10.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013г., не намира опора в закона.

Затова първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане, при което съдът да се произнесе по действителния спорен предмет.

Тъй като разглеждането на делото продължава, по арг. от чл. 226 ал.3 АПК,касационната инстанция не следва да се произнася относно възлагането на направените от страните до момента разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 431/24.11.2016 г. по адм. д. № 531/2016 г. на Административен съд – Добрич.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.