Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Д. П парк „Витоша“ против решение № 1498/07.03.2016 г., постановено по адм. д. 10222/2015 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ).
Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде обезсилено обжалваното съдебно решение (независимо, че не са наведени доводи за наличието на предпоставките на чл. 209, т. 2 от АПК). Подробни съображения в подкрепа на твърдението за допуснати нарушения на материалния закон – чл. 2 и чл. 4 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ) и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции.
О. С за [ЮЛ] оспорва касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение № 1498/07.03.2016 г., постановено по адм. д. 10222/2015 г. по описа на АССГ отменено писмо изх.№ПВФ-09-221-1/23.09.2015г. на директора на Д. П парк „Витоша“, с което на Сдружение за [ЮЛ] е отказано предоставянето на достъп до информация, поискана по реда на ЗДОИ със заявление вх.№ПВФ-09-221/16.09.2015 г. и е изпратена преписката на директора на Д. П парк „Витоша“ с указания да бъде предоставена исканата информация съобразно мотивите на съдебното решение и е определен срок за изпълнение. Административният съд е приел, че директорът на Д. П парк „Витоша“ е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, а исканата информация е служебна обществена информация, поради което достъпът до нея е свободен и изключение на изрично установените случаи по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, каквито в случая не са налице. АССГ изрично е обосновал извод, че мотивите на органът да откаже предоставянето на исканата информация поради засягането на авторски права, с които администрацията не разполага, е неотносим към цялото заявление за достъп, а и не кореспондира с чл. 27, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗДОИ, установяващи възможност за предоставяне на информацията във форма, определена от съответния орган, а не в предпочитаната от заявителя.
Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно.
Съдебното решение е постановено по допустима жалба против обжалваем акт, поради което не са налице основания по чл. 209, т. 2 от АПК за неговото обезсилване, както се иска в касационната жалба.
На основание чл. 218 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението като е длъжен служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон. В касационната жалба като касационно основание е посочено само нарушение на материалния закон, поради което не следва да бъдат обсъждани наличието на процесуални нарушения и необоснованост като основания за отмяна. С оглед на тези констатации и при приложение на чл. 220 от АПК преценката относно прилагането на материалния закон следва да бъде извършена само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколко фактическите изводи на АССГ са обосновани и подкрепени с доказателства, събрани без допуснати процесуални нарушения, не е предмет на касационен контрол.
АССГ е приел за установено, че Сдружение [ЮЛ] е поискало предоставяне на достъп до обществена информация, съдържаща се в Аналитичен доклад на изпълнител [фирма] върху резултатите от изследването, проведено в рамките на обществена поръчка с предмет „Извършване на социологическо проучване и мониторинг на туристопотока“, съгласно договор №ОПОС-03-105/02.01.2014г. между Дирекция на Природен парк „Витоша“ и [фирма]; Таблици и графики на данни от изследването - обект на обществена поръчка с предмет „Извършване на социологическо проучване и мониторинг на туристопотока“, съгл. Договор №0П0С-03-105/02.01.2014г. между Дирекция на Природен парк „Витоша“ и [фирма]; Първични данни от изследването - обект на обществена поръчка с предмет „Извършване на социологическо проучване и мониторинг на туристопотока“, съгл. Договор №0П0С-03-105/02.01.2014г. между Дирекция на Природен парк „Витоша“ и [фирма] във формат, обработваем със статистически пакет SPSS. Според АССГ искането само в третия пункт е с предпочитан формат обработваем със статистически пакет SPSS, а не както е възприето в отмененото писмо и се поддържа в касационната жалба, че този формат се иска за цялата търсена информация. При липсата на наведено касационно основание – необоснованост, тези възражения относно начина на възприемане на писмените доказателства по делото не следва да са предмет на касационен контрол. Тези съображения на директора на Д. П парк „Витоша“ са неотносими и към правилното приложение на материалния закон, доколкото чл. 27 от ЗДОИ предоставя възможност на органът да не се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация, когато: 1. за нея няма техническа възможност; 2. е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето; 3. води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права. В тези случаи достъп до информацията се предоставя във форма, която се определя от съответния орган, но не е основание да бъде отказан въобще достъпа до нея.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилно приложение на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ с изложени аргументи относно причините, поради които е създадена исканата информация и нейното публикуване на официалния сайт на Д. П парк „Витоша“. По делото липсват доказателства, че действително информацията, предмет на заявлението на Сдружение за [ЮЛ] е свързана с оперативната подготовка на конкретен акт и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). Описаните на информацията не я определя като подготвителна, а като краен продукт, който според твърденията на касатора е получен след проведена обществена поръчка. В писмото липса позоваване на чл. 13 от ЗДОИ, за да е възможна проверка от страна на решаващия съд относно наличието на хипотезата на тази норма.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АССГ е определил характера на исканата информация като служебна обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и не е констатирал основания за отказ да бъде предоставена по смисъла на чл. 13 от ЗДОИ.
Законосъобразен е и изводът, че твърдението за публична достъпност на търсената информация също не представлява основание за отказ да бъде предоставена. В случая в отмененото от АССГ писмо липсва подобно препращане към официалния сайт на Д. П парк „Витоша“ с обозначение, че исканата информация е възможно да бъде намерена на него. В писмото е отправена покана за включване в „Дни на отворени врати“ с подробности за тя на два сайта както и за обществено обсъждане на конкретна дата, но не информация за публикуване на търсената информация.
Неоснователни са и наведените за първи път в касационната жалба доводи относно приложението на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ във връзка със ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП). Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Р. Б има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В публичния регистър, създаден по ЗОП не се съдържа информацията, която е поискана със заявлението на Сдружение за [ЮЛ], поради което подробното изложение по т. 3 от касационната жалба, свързано с наличието на друг специален ред за получаване на исканата информация е напълно неотносимо към предмета на спора. Аргументите в касационната жалба за необходимост от прозрачност при провеждане на процедурите по ЗОП, особено по повод средства, представляващи безвъзмездна финансова помощ не кореспондират с поддържаната законосъобразност на отказа да бъде предоставен достъп до служебна обществена информация, създадена и получена от органа по чл. 3 от ЗДОИ именно в резултат от изразходване на тези публични финанси.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна е направила и доказала разноски в размер на 400 лв., които с оглед направеното искане и изхода на спора следва да й бъдат възстановени от бюджета на Д. П парк „Витоша“ като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора, независимо от направеното възражение за прекомерност.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1498/07.03.2016 г., постановено по адм. д. 10222/2015 г. по описа на Административен съд-София-град.
ОСЪЖДА Д. П парк „Витоша“, [населено място], [улица] да заплати на Сдружение [ЮЛ], съд. адрес: [населено място], [улица], адв. И. В. сумата 400 (четиристотин) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.