О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60475

гр. София, 20.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 1611 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. В. В. и В. В. В. срещу решение № 752/14.04.2020г. по в. гр. д. № 3689/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав. С него е потвърдено решение № 3443/14.05.2019г. по гр. д. №1174/2015г. на Софийски градски съд, I – 12 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от касационните жалбоподатели против ЗАД „Алианц България“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща В. В. В., настъпила при ПТП на 12.05.2012г., в размер на сумата от по 120 000 лв. за всеки от тях.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл относно липсата на противоправно поведение на водача на лекия автомобил, при нерелевирано в този смисъл възражение. Наред с това считат, че въззивното решение е неправилно, тъй като безспорно са установени елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно деяние и причинно – следствена връзка между него и настъпилите вреди. Поддържат, че съдът неправилно е приложил чл.15 от НК. В тази връзка излагат съображения, че ответникът не е оборил презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД, като не се събрани доказателства, които по безспорен начин да установяват, че за водача К. са съществували обективни или субективни пречки да предположи, че е възможно водачът на...