О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2490

гр. София, 07.08.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Димитров т. д. № 949 по описа на съда за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. К. К. срещу въззивно решение № 192 от 02.10.2024 г., постановено от Окръжен съд – Смолян по в. гр. д. № 288 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено решение № 23 от 22.03.2024 г., постановено от Районен съд - Златоград по гр. д. № 9 по описа на съда за 2023 г., с което е на свой ред признато за установено по реда на чл. 422 ГПК и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 99 ЗЗД, че Е. К. К. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 10 368,97 лв. - главница по договор за потребителски паричен кредит № 2102995 от 11.01.2016 г., сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и Е. К. К., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.07.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 117,67 лв. - лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 21.12.2020 г. до 25.07.2022 г., със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, както и необоснованост. Твърди се наличието и на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Сочи се, че въззивният съд не е...