О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3578

гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева ч. гр. д. № 2374/2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. В., подадена чрез назначения от съда служебен адвокат И. Ц. от АК-Плевен против определение № 157/23.01.2024г. по в. ч.гр. д. № 20/2024г. на ОС-Плевен. С обжалваното определение е потвърдено определение № 4177/18.09.2023г. по гр. д. № 4397/2023г. на Районен съд-Плевен, с което е прекратено производството пред гражданския съд и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд - Плевен.

В жалбата са изложени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят иска да бъде допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и формулира въпрос, който счита, че е обуславящ правните изводи на въззивния съд: Административна ли е дейността на отделния служител от затворническата администрация, когато същата е извън рамките на съответните служебни инструкции, сама по себе си не е административен акт или действие или бездействие във връзка с изпълнение на административна дейност, когато такова действие нанася вреда на друго лице, независимо, че е при и по повод изпълнение на служебни задължения, или това само допринася за квалификацията на деянието.

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

Районният съд в Плевен е бил сезиран с искова молба от Г. В., в която са изложени твърдения, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора в Ловеч, а в периода от 28.12.2018г. до 28.07.2022г. - в затвора в Плевен. На 28.07.2022г. в деня на конвоирането му от единия затвор в другия, ответникът Д. П. Г.-служител по надзора в Плевенския затвор извършил нерегламентирано претърсване на личните му вещи и иззел собствения на ищеца вентилатор, чието ползване е разрешено съгласно утвърден от министъра на правосъдието списък на вещи. Поддържа се, че за претърсването не е била представена заповед от началника на затвора, че поведението на ответника е не само незаконно, но и неморално, тъй като вентилаторът бил отнет от ищеца, само защото ответникът разполагал с власт. Според ищеца са нарушени и разпоредбите на чл. 122 ЗИНСЗС, на чл.1 от протокол №1 към ЕКПЧОС, както и на чл.17 от Конституцията на РБ. Ищецът твърди, че в резултат на противоправното поведение на ответника-държавен служител е претърпял неимуществени и имуществени вреди, като за обезщетяването на неимуществените вреди иска Д. П. Г.-служител по надзора в плевенския затвор да бъде осъден да му плати сумата 15 000 лева.

С определение № 4177/18.09.2023г. по гр. д.№ 4397/2023г. Плевенският районен съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, поради което компетентен да го разгледа, съгласно чл.1, ал.2 ЗОДОВ е административният съд. Предвид това е прекратил производството по подадената от В. искова молба против Д. П. Г.-служител по надзора в затвора в Плевен и е изпратил делото за разглеждане на Административен съд-Плевен.

Сезиран с частна жалба от В., съставът на ОС-Плевен е намерил за правилно първоинстанционното определение. Посочил е, че в исковата молба не са изложени факти и обстоятелства за извършени противоправни действия на ответника в лично качество, извън обхвата на служебните му задължения, респ. извън работното му място. Допълнил е, че извършеният обиск от надзорно-охранителния състав е регламентиран в чл.85 и сл. от ППЗИНС и тази дейност се осъществява от служителите в това им качество. Предвид това е приел, че съобразно твърденията на ищеца вредите му са произлезли от нарушения на ЗИНС и ППЗИНС. Въззивният съд се е позовал и на разясненията, дадени в т. 8 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно които вредите от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода са подсъдни на административните съдилища.

Върховният касационен съд намира, че при тези мотиви на въззивния съд касационен контрол на определението не може да се допусне.

Въпросът в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е некоректно формулиран, като не е съобразен с решаващите съображения на съда. Предвид това въпросът не е обуславящ и в този смисъл не съставлява общо основание за достъп до касация. Бланкетното твърдение, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се допълни, че изложеното от В. в обстоятелствената част на исковата молба категорично сочи на твърдение за извършено спрямо него нарушение на чл. 3, ал.2 ЗИНЗС-отнемане на лична движима вещ, което е уронило човешкото му достойнство и е породило чувство на страх, незащитеност и малоценност. Когато става въпрос за вреди, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, има специален текст за отговорността на държавата – чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. В чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС е предвидено, че исковете по чл. 284, ал. 1 се разглеждат по реда на глава 11 от АПК. Цитираното от частния касатор определение на ВКС е неотносимо в случая, тъй като в исковата молба по която е образувано настоящото производство В. изрично твърди, че вредите са му причинени от незаконосъобразните действия на служител от затворническата администрация при и по повод изпълнение на служебните му задължения. Тези твърдения, при съобразяване и с разясненията по т. 8 от ТП № 2/2014 г. на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, обосновават извод за предявен иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, подлежащ на разглеждане от административен съд.

Предвид изложеното атакуваното определение на ОС-Плевен не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 157/23.01.2024г. по в. ч.гр. д. № 20/2024г. на ОС-Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: