ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 562 [населено място] , 15.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Д. Ц.

Членове: Б. Д.

В. А.

като разгледа докладваното от В. А. Ч. касационно гражданско дело № 20218003102677 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Г. Г. В., чрез адв. А. П., срещу определение № 262329 от 5. 02. 2021 г. по ч. гр. д. № 14093/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Г. Г. В. срещу протоколно определение от 2. 11. 2020 г. по гр. д. № 75264/2019 г. на СРС, 179 с-в, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на производството по гр. д. № 9657/2020 г. на СГС, I-5 с-в с влязъл сила съдебен акт. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по спряното дело. Сочат се основания по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Ответниците по частната касационна жалба Х. Г. В. и В. Г. В., чрез адв. М. Ел-Т., САК, с подадено писмено възражение изразяват становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, както и за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Производството по гр. д. № 75264/2019 г. на СРС, 2 ГО, 23 с-в, има за предмет предявен от Г. Г. В. срещу Х. Г. В. и В. Г. В. иск с правно основание чл. 34 ЗС, за делба на недвижими имоти, находящи се в [населено място] и [населено място], общ. Б., Пернишка област – два апартамента, две ателиета (сред които и ателие № 9, находящо се в [населено място], р-н „К. поляна“, [улица]- 18, ет. 4, с площ от 53, 97 кв. м., заедно с прилежащото му мазе № 9, с площ от 4,27 кв. м., представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1106.211.2.9 по кадастралната карта на [населено място]) и един гараж в [населено място], както и вилна сграда, гараж и стопанска сграда в [населено място], общ. Б., обл. П.. Като придобивни основания се сочат прекратена със смъртта на съпругата на съделителя Г. В. съпружеска имуществена общност между последния и починалата му съпруга Е. Н. В., влязло в сила решение № 528695 от 7. 11. 2018 г. по гр. д. № 7295/2017 г. на СРС, 86 с-в, с което е прието за установено, че сключеният между Г. В. и Е. В. граждански брак, прекратен със смъртта на Е. В., е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на Г. В., наследяване на Е. В. от синовете й Х. и В. Г. В.. Исковата молба е подадена на 27. 12. 2019 г. и вписана на 22. 01. 2020 г.

Производството по гр. д. № 9657/2020 г. на СГС, 1-5 с-в, има за предмет предявен от „Стил проект“ ЕООД против Г. Г. В., Х. Г. В. и В. Г. В. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор от 17. 03. 2016 г., сключен между дружеството-ищец и ответниците по иска-физически лица, за сключване на окончателен за прехвърляне на собствеността на дружеството на ателие № 9, находящо се в [населено място], р-н „К. поляна“, [улица], ет. 4, с площ от 53, 97 кв. м., заедно с прилежащото му мазе № 9, с площ от 4,27 кв. м., представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място]. Искът е предявен на 14. 09. 2020 г.

При тези данни, за да потвърди първоинстанционното определение за спиране, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, на делбеното производство, съставът на апелативния съд е приел, че искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот – ателие, по който купувач е търговското дружество, а обещатели – всички съделители по делбеното дело, е с обуславящо значение по отношение на делото за делба на същото ателие, тъй като в случай на уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД правото на собственост върху процесното ателие ще премине върху купувача по предварителния договор „Стил проект“ ЕООД и искът за делба на ателието следва да се отхвърли, поради липса на съсобственост. От значение е не кое дело е образувано първо, а кое от делата е обусловено от изхода на другото.

В частната касационна жалба е инкорпорирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което се иска допускане до касационно обжалване на определението на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 3 и ал. 1, т. 3 ГПК.

Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК се твърди, че очевидната неправилност на акта се изразява в очевидно противоречие с разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на изводите на съда за преюдициалност между двете дела, предвид липсата на доказателства, установяващи по категоричен начин, че имотът предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е идентичен с един от имотите предмет на делбеното дело. Соченият порок не е налице. По делото е представено съдебно удостоверение, издадено от СГС, с което се установява наличието на висящо гражданско дело № 9657/2019 г. на СГС, 1-5 с-в, с предмет предявен от „Стил проект“ ЕООД против Г. Г. В., Х. Г. В. и В. Г. В. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ГПК, за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – ателие № 9, находящо се в [населено място], район „К. поляна“, [улица], № 16-18, ет. 4, което дело е образувано по искова молба вх. № 92708/14. 09. 2020 г. Представена е в оригинал искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с поставен печат на СГС и вписан вх. № 92708/14. 09. 2020 г., както и копие от първата страница на същата искова молба, намираща се в кориците 3 на образуваното дело, съдържаща освен входящ номер и разпореждане на съдия за образуване на делото, за разпределяне на съдебен състав и посочване на съдия-докладчик. Съответен на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е изводът за наличие на връзка на преюдициалност между двете дела, както и изводът, че разрешаването на спора по иска по чл. 19 ЗЗД има обуславящо значение за правилното разрешаване на спора по иска за делба. А съображенията, касаещи основателността на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД са без значение при преценка законосъобразността на обжалваното определение, с което е решен процесуалноправният спор по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя следният въпрос: „От какъв акт съдът постановяващ спиране на едно съдебно производство, следва да направи извод, че е налице преюдициален спор: не следва ли да бъде представена искова молба по преюдициалния спор, за да може този съд лично да установи, четейки исковата молба, че е налице преюдициален спор или е допустимо да се обоснове само на удостоверение, издадено от друг съд, пред който е образувано производството, за което се твърди, че е преюдициално.“ Твърди се, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. На първо място, въпросът не кореспондира с данните по делото, съдържащо не само съдебно удостоверение, но и оригинална искова молба с печат на СГС и входящ номер, както и заверено от страната копие от първата страница на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ГПК, находяща се в кориците на делото, с акт на съдия за образуване на делото и разпределянето му на състав и съдия-докладчик. На следващо място, във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 179 ГПК има създадена богата практика на ВКС, според която съдебното удостоверение, издадено от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ, доказващ удостоверените с него факти.

Така формираната практика не се нуждае от промяна като неточна, несъответна на обществено-икономическите условия или по други причини. В този смисъл, обсъждането на въпросите не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В обобщение, не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 262369 от 5. 02. 2021 г. по ч. гр. д. № 14093/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI, състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: 1. _______________________

2. _______________________