ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 553

град София , 14.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: М. И.

Членове: Ж. Д.

М. Г. като

разгледа докладваното от М. Г. Ч. касационно гражданско дело № 20218003102297 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „УниК. Б. АД, чрез адв.Е. О. срещу определение № 764/16.03.2021 г. по възз. гр. д. № 15/2021 г. на Апелативен съд – София, с което е спряно производството по делото до приключване с влязла в сила присъда на НОХД № 4221/2019 г. по описа на СГС, НО, 10-ти състав. В частната жалба се сочи, че определението е неправилно и се моли за неговата отмяна. Ответникът по жалбата – Х. К. Т. – не е представил писмен отговор. За да постанови обжалвания акт, апелативният съд е приел, че производството пред него е образувано по въззивна жалба на Х. К. Т. срещу решение № 5080/21.08.2020 г., постановено по гр. д. № 4755/2018 г. по описа на СГС, с което на основание чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД ответникът е осъден да заплати в полза на „УниК. Б. АД сумата 390 827,10 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в липса на парични суми в наличност от филиал „Възраждане“ на банката, настъпила в периода м.11.2012 г. - м.06.2013 г. и установена при проверка от 24.06.2013 г. За разликата до предявения размер от 402 557,10 лв. (предявен като частичен иск от общ в размер на 762 557,10 лв.), искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът е констатирал служебно, че между страните по делото е налице влязло в сила решение от 22.04.2016 г. по гр. д. № 12344/2013 г. на СГС, с което Х. К. Т. е осъден да заплати сумата 360 000 лв. (частичен иск от общ в размер на 762 557,10 лв.), представляваща липсваща касова наличност и липсваща наличност на АТМустройство, като настоящото производството има за предмет разликата между 1 сумата по частичния иск и пълния размер на липсите. При служебно запознаване с обвинителен акт, внесен в СГС, по който е образувано НОХД № 4221/2019 г. по описа на СГС, съдът е констатирал, че спрямо ответника е повдигнато обвинение за това, че е присвоил чужди пари - собственост на „УниК. Б. АД, в общ размер на 547 256, 60 лв., връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвоеното имущество е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, предвид значителния размер на присвоеното имущество. При тези данни съдът е направил извод, че в случая е налице връзка на преюдициалност между делата, тъй като изхода на гражданския спор по чл. 203, ал. 2 КТ е обусловен от наличието на влязла в сила присъда за присвояване в частта досежно размера на вредата, която е квалифициращ елемент от състава на престъплението – особено големи размери. С оглед на това е приел, че висящото пред съда наказателно производство е основание за спиране на исково производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което е постановил определение, с което е спрял производството по делото. Разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ предвижда две хипотези, когато се ангажира отговорността на служителя, а именно, когато вредата е причинена умишлено или в резултат на престъпление. Когато фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, съдът е длъжен да спре производството на основанието на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и без наличие на образувано наказателно дело, тъй като изхода на гражданския спор е обусловен от установяването по надлежния ред на извършено от делинквента престъпление (в този смисъл е решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о.). В случая не се касае за подобна хипотеза, тъй като основанието на предявения иск за ангажиране на имуществената отговорност на служителя е очертано от твърденията на ищеца за това, че ответникът е причинил вредите умишлено. Доколкото това обстоятелство може да бъде установено в исковото производство, основанието за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице (в този смисъл е определение № 177/22.04.2020 г. по т. д. № 428/2020 г. по описа на ВКС, II т. о.). Налице са предпоставките за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Съдът спира исковото производство на посоченото основание, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В настоящия случай образуваното наказателно производство пред Софийския градски съд има обуславящ характер по отношение на гражданския спор, тъй като размерът на вредата, предмет на гражданското дело, е квалифициращ елемент на фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение и е образувано наказателното производство. На основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК исковото производство се спира, когато наказателното производство е в съдебна фаза. В настоящия случай са налице данни, че спрямо ответника е повдигнато обвинение за това, че е присвоил чужди пари - собственост на „УниК. Б. АД, в общ размер на 547 256,60 лв., връчени в качеството му на длъжностно лице – „Мениджър бизнес клиенти“ и поверени му да ги пази и управлява, като присвоеното имущество е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, предвид значителният размер на присвоеното имущество, за което е образувано НОХД № 4221/2019 г. по описа на Софийския градски съд. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че наказателното производство е приключило с окончателен акт. Поради изложените съображения се налага извода, че към настоящия момент са налице предпоставките за спиране на исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Въпреки че Апелативен съд – София неправилно е посочил, че основанието за спиране е чл. 299, ал. 1, т. 5 ГПК, а не чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, крайният му извод е правилен, поради което постановеното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 764/16.03.2021 г. по възз. гр. д. № 15/2021 г. на Апелативен съд – София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.