Образувано е по касационна жалба от А. И. Д. от гр. Ш. против решение 1038/30.04.2014 г., постановено по адм. дело 1467/2013 г. по описа на Административен съд гр. В., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ 271200004/04.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Ш., потвърден с решение 77/01.04.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. В. при ЦУ на НАП относно допълнително определените задължения за вноски за държавното обществено осигуряване /ДОО/, за допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ - Универсален пенсионен фонд /УПФ/ и за задължително здравно осигуряване /ЗЗО/ за периодите от 01.01.2006 г. до 31.12.2011 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. В. при ЦУ на НАП, не е изразил становище по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че в касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а изложените оплаквания, аналогични на тези пред първата инстанция, са неоснователни.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд гр. В. е отхвърлена жалбата на А. И. Д. от гр. Ш. ревизионен акт 271200004/04.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Ш., потвърден с решение 77/01.04.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението - гр. В. при ЦУ на НАП, относно установените допълнителни задължения за ревизираните периоди - вноски за ДОО, за ДЗПО-УПФ и ЗЗО и лихви върху тях. Осъдил е жалбоподателя да заплати на дирекция ОДОП гр. В. разноски по делото в размер на 1302,94 лв.
За да постанови това решение съдът е приел, че за ревизираните периоди от 01.01.2006 г. до 31.12.2011 г. законосъобразно са определени допълнителни задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО на ревизираното лице А. И. Д. в посочените размери и са начислени лихви върху тях, тъй като е установено, че лицето не е внесло дължимите авансови и изравнителните годишни вноски за посочените задължения, изчислени съобразно декларирания от самото лице годишен доход като самоосигуряващо се лице упражняващо свободна професия адвокат, в подаваните от него за всяка от годините годишни данъчни декларации /ГДД/. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожността на ревизионния акт, като се е позовал на разпоредбата на пар. 35, ал. 1 П. З. Д., обсъдил е наведените доводи за допуснати нарушения на процесуални правила при извършване на ревизията и е заключил, че такива не са налице. Относно съответствието на ревизионния акт с материалния закон е приел, че задължителните осигурителни вноски са дължими, тъй като ревизираното лице през целия ревизиран период е упражнявало дейност като адвокат и затова е задължително осигурено на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО, на основание чл. 157 КСО дължи вноски за ДЗПО-УПФ, а на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване дължи вноски за здравно осигуряване. Във връзка с възражението на жалбоподателя, че не е подписал приложение 3 към ГДД за 2009 г., съдът е приел изводите на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза, според които тази част действително не е подписана от лицето, но е обосновал извода, че задължителните осигурителни вноски са дължими и размерът им правилно е изчислен на база декларираната от лицето годишна данъчна основа, за която същото е внесло данъчното задължение по ЗДДФЛ.
Настоящият касационен състав намира обжалваното съдебно решение за правилно.
По делото е безспорно установено, че ревизираното лице А. И. Д. упражнява свободна професия като адвокат и е регистриран като самоосигуряващо си лице, считано от 18.03.2002 г., за което е подал съответна декларация. Данъчната ревизия е възложена със заповед за възлагане на ревизия 1200004/02.10.2012 г. относно определяне на задълженията за задължителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО за периодите от 01.01.2006 г. до 31.12.2011 г., съставен е ревизионен доклад 1200004/03.12.2012 г., който е връчен на ревизираното лице на 13.12.2012 г., същото не е подало писмено възражения против доклада; ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт 271200004/04.01.2012 г. от органа по приходите при ТД на НАП гр. Ш., определен със заповед за определяне на компетентен орган К 1200004-1/14.12.2012 г. главен инспектор по приходите И. Е. Н.. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 10.01.2013 г. лично, съгласно удостоверяването в разписката към самия акт. При обжалването по административен ред ревизионният акт е потвърден с решение 77/01.04. 2013г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. изцяло относно следните задължения: вноски за фонд ДОО 8855,14 лв. и лихви в размер на 6295,76 лв.; вноски за фонд ДЗПО - УПФ 2983,55 лв. и лихви 1894,44 лв. и вноски за ЗЗО 4357,05 лв. и лихви 1378,78 лв.
От констатациите към ревизионния акт и от ревизионния доклад, който е съставен при проведената ревизия и съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК се счита за неразделна част от ревизионния акт, е видно, че за ревизираните периоди допълнителните задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО са определени като са взети предвид събраните при ревизията годишни данъчни декларации, подадени от задълженото лице на основание чл. 41 ЗОДФЛ отм. 2006 г. и съответно по чл. 50 ЗДДФЛ за останалите години, като в ревизионния доклад подробно са описани тези декларации по номер и дата на подаване и е посочен размер на декларираните от лицето доходи от упражняване на свободна професия и съответно облагаемия доход за всяка от годините, а копия от самите декларации са приложени като доказателства /пред съда са представени и оригиналите/. Направена е констатация, че за целия ревизиран период не са внасяни никакви осигурителни вноски. Следва изрично да се отбележи, че тази констатация не се оспорва от ревизираното лице нито по време на ревизионното производство, нито в производствата по обжалване на ревизионния акт по административен и съдебен ред пред двете съдебни инстанции, нито са представени доказателства, че са внасяни каквито и да било вноски.
Ревизираното лице е задължително осигурено лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО. Съгласно чл. 6, ал. 7 КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В ал. 8 на същия член, изречения първо, второ и трето, е предвидено, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към ГДД по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход;
окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация; годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Аналогични са разпоредбите на чл. 157 КСО - относно осигурителните вноски за ДЗПО-УПФ и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване - относно ЗЗО.
Размерът на вноските е изчислен на база декларирания от самото лице доход за всяка от годините, като са приложени съответните ставки за съответния вид задължение за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО. Размерите на минималния и максималния осигурителен доход за страната и размера на ставките на съответните осигурителни вноски /за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО/ по години и периоди е нормативно установен, а размерите на тези ставки са посочени правилно в ревизионния акт, затова извършените при ревизията изчисления са правилни. Размерът на лихвите е изчислен като са съобразени размерите на авансово дължимите вноски и на съответната годишна изравнителна вноска, към ревизионния акт са приложени съответни лихвени листи.
Следва да се отбележи, че ревизираното лице не оспорва по същество дължимостта на определените с ревизионния акт задължителни осигурителни вноски, а защитата му е свързана с твърдения за нищожност на ревизионния акт, поради това че бил издаден от некомпетентен орган, както и с твърдения за съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Тези оплаквания правилно са приети от първоинстанционния съд за неоснователни.
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган, както правилно е приел първоинстанционният съд. Ревизията е възложена със заповед за възлагане, издадена на 02.10.2012 г., а текстът на чл. 119, ал. 2 ДОПК, на който се позовава касатора, е обнародван в ДВ, бр. 82/2012 г. и е в сила от 01.01.2013 г. Съгласно пар. 35 П. З. Д., обн. ДВ, бр. 82/2012 г., всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Следователно, в случая е налице висящо ревизионно производство към датата на влизане в сила на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК и затова ревизионното производство правилно е довършено по стария ред, според който, ревизионният акт се издава от орган по приходите, опреден в заповед за определяне на компетентен орган. Както се посочи по-горе, ревизионният акт е издаден от органа по приходите, който е определен в заповедта за определяне на компетентен орган.
Неоснователни са също оплакванията за допуснати нарушения на административнопроизводствени правила и макар да не ги е обсъдил подробно в решението, първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не променят крайния изход по спора. Връчването на искане за представяне на документи на ревизираното лице не представлява нарушение на изискването по чл. 115, ал. 2 ДОПК за запознаване на място с намиращите се при ревизираното лице документи, тъй като от една страна искането е свързано с уведомяване на лицето за това какви документи ревизиращите органи считат за относими и необходими. От друга страна - в случая констатациите и изводите са изградени въз основа на документи, които не биха могли да се намират у ревизираното лице, тъй като годишните данъчни декларации имат значение само доколкото са подадени по съответния ред и поради това следва да се вземат предвид само декларациите, които вече са подадени пред съответната ТД на НАП. Наред с това, в случая няма данни, нито твърдения на ревизираното лице да не са били взети предвид относими доказателства, което да са се намирали в неговия офис и които поради независещи от него причини не са били взети предвид от ревизиращите органи. Както се вижда от съдържанието на искането, изисканите документи и обяснения са от такова естество, че тяхното представяне, респективно съставянето на обясненията, не би следвало да представлява трудност. Този извод се налага предвид това, че са изискани счетоводни и търговски документи за осъществявана от ревизираното лице търговска дейност, такива не са представени и според данните по делото не съществуват, тъй като А. Д. не осъществява търговска дейност и не води счетоводна документация /в ревизионния доклад изрично е отбелязано, че същият не е задължен да води такава/. Изисканото писмено обяснения относно периода, през който е осъществявана дейността също не би следвало да затрудни ревизираното лице или да отнеме продължителна подготовка, тъй като според данните по делото, няма прекъсване, спиране или други промени свързани с упражняването на дейността. Въпреки това, искането на лицето за продължаване на срока за представяне на изисканите документи и обяснения е продължен с една седмица.
Оплакванията в касационната жалба, че не е било уважено искането на жалбоподателя да бъде представляван от адвокат в данъчното производство, е неоснователно. В подаденото заявление от А. Д. до ревизиращия орган с вх. 10001/08.11.2013 г. е посочено, че желае да му бъде осигурена адвокатска защита от колега, занимаващ се с данъчно право - адв. Р. И. от АК Варна. Няма данни в хода на ревизионното производство да е било ограничено по какъвто и да е начин правото на ревизираното лице да ползва адвокатска защита или да е отказано на посочения адвокат да осъществи защитата на ревизираното лице. Всъщност в преписката по делото не се намира пълномощно за този адвокат, самият жалбоподател не твърди да е представяно такова и по делото няма никакви документи /молби, искания и т. н./, подадени от този или от друг адвокат. Предвид изложеното, твърдението в касационната жалба, че органът по приходите допуснал съществено нарушение на процесуални правила като не взел никакво отношение по заявлението от 08.11.2013 г. е неразбираемо, тъй като по общо правило не е необходимо съответният орган да постановява нарочен акт, за да приеме или да допусне адвоката да представлява лицето, което го е упълномощило. Не е ясно дали искането на А. Д. е било служебно да му бъде назначен посочения от него адвокат /предвид липсата на представено пълномощно и настояването, че е следвало органът да се произнесе по това искане/, но дори и да е било такова искането на лицето, то следва да се отбележи, че органът не е бил длъжен да извърши исканото действие правна помощ се предоставя само по нарочно искане пред НБПП и при наличие на предвидените в съответните разпоредби от Закона за правната помощ предпоставки, за чието наличие по делото нито са представени документи нито има данни, още повече като се има предвид, че ревизираното лице е с юридическо образование и е практикуващ адвокат.
Доводите и разсъжденията, които са развити в касационната жалба във връзка с приложението на чл. 119, ал. 2 ДОПК не следва да бъдат обсъждани допълнително, тъй като по-горе е обосновано кой е приложимия процесуален ред, съгласно разпоредбата на пар. 35, ал. 1 П. З. Д. /обн., ДВ., бр. 82/2012 г./, а становището на жалбоподателя явно произтича от неразбиране на това преходно правило за уреждане на процесуалните отношения по висящите ревизионни производства или от игнорирането му, въпреки, че първоинстанционният съд, макар и лаконично е посочил, че компетентният орган да издаде ревизионния акт се определя по правилата на старата редакция.
Неоснователно е поддържаното твърдение на касационния жалбоподател, че според органите по приходите той не бил подавал приложения за дължимите осигурителни вноски към годишните данъчни декларации. От съдържанието на ревизионния акт и на ревизионния доклад, представляващ неразделна част от акта, е видно, че такъв извод или твърдение на органите по приходите не е правен, а тъкмо обратното - изводите по РА са изградени въз основа на подадените от самото лице годишни данъчни декларации и приложенията към тях. Всъщност, от процесуалното поведение на ревизираното лице в хода на съдебното производство се налага извода, че именно неговото намерение е да доказва, че не е подавал приложения за размера на осигурителните вноски. В съдебното заседание на 09.04.2014 г. пред първата инстанция представителят на приходната администрация е обърнал внимание за противоречивото процесуално поведение на жалбоподателя и за неясното му становище по този въпрос. В тази връзка следва да се отбележи, че от заключението на съдебно-графологичната експертиза се установява, че приложение 3 и таблиците за размера на дължимите осигурителни вноски не са подписани от жалбоподателя само за 2009 г. В същото време лицето е подало годишна данъчна декларация за 2009 г. с данни за доходите от осъществяваната от него дейност като лице, упражняващо свободна професия - адвокатска дейност, тази декларация е приета в съответната ТД на НАП и лицето е платило дължимия данък върху общия доход именно в съответствие с данните, посочени в тази декларация. Затова, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, обстоятелството, че жалбоподателят не е подписал приложение 3 към ГДД и таблиците за осигурителните вноски не променя данните, които имат значение за изчисляване на задълженията за осигурителни вноски. Дължимостта на задължителните осигурителни вноски не е обусловена от попълването на съответните таблици към ГДД за размера на дължимите осигурителни вноски, а от изпълнението на материалноправните предпоставки, които пораждат съответните задължения и които в случая са безспорно установени.
По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. При извършената служебна проверка на обжалваното съдебно решение на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав намира, че решението и валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Поради това, обжалваното решението следва да бъде оставено в сила.
Във връзка с подадената от касационния жалбоподател след обявяване на делото за решаване молба от 21.03.2015 г. за отмяна на хода по същество и насрочване на нова дата за разглеждане на делото, настоящият състав намира за необходимо да отбележи следното: Делото е било насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 08.10.2014 г., но ход на делото не е даден, поради това че от касационния жалбоподател е подадена молба за отлагане на делото. Към молбата е приложен болничен лист, удостоверяващ временна неработоспособност за три дни от 07.10 до 09.10.2014 г., поради остра вирусна инфекция. Съдът е отложил делото при условията на чл. 139, ал. 1 АПК. Следващото съдебно заседание е насрочено за 10.03.2015 г., за което жалбоподателят отново е подал молба за отлагане с твърдение, че на същата дата е ангажиран като адвокат на страна по дело пред Административен съд гр. Ш. и е представил доказателства в тази връзка. По съображенията, които са изложени в протокола от съдебното заседание по делото, касационният състав на съда е приел молбата за неоснователна, като изрично е посочил, че приема процесуалното поведение на касационния жалбоподател за злоупотреба с право. Съдът е посочил в тази връзка, че съгласно чл. 139, ал. 2 АПК при повторно искане за отлагане от същата страна, делото може да бъде само отложено по изключение, ако с оглед на всички доказателства не е налице злоупотреба с право. Подадената от касационния жалбоподател молба от 21.03.2015 г., по становището на настоящия касационен състав, не променя направения извод за упражняване на процесуалните права при злоупотреба с право, а тъкмо обратното потвърждава този извод. В молбата се посочва, че действителната причина за искането за отлагане на делото, не била тази, която е посочена в подадената от страната молба от 05.03.2015 г. и е докладвана и обсъдена в съдебното заседание на 10.03.2015 г., а предстоящото раждане на дете на жалбоподателя. Дори и да се игнорира очевидното признание за невярно представяне пред съда на естеството на препятствието, което е посочено като причина за отлагане на делото в молбата от 05.03.2015 г., то представените с молбата от 21.03.2015 г. писмени доказателства, не обосновават извод за действително наличие на основание по чл. 139, ал. 2 АПК. От тези доказателства е видно, че съпругата на жалбоподателя е постъпила в лечебното заведение на 11.03.2015 г., т. е. след датата на съдебното заседание, детето е родено на 12.03.2015 г., а раждането е проведено по оперативен път и е било планирано /според данните в епикризата/. Въпреки разбирането на съдебния състав относно житейската значимост на събитието, в случая няма данни то да е препятствало по обективен и непреодолим начин явяването на жалбоподателя в съдебното заседание на 10.03.2015 г., а предвид конкретните обстоятелства по делото, съдът намира, че няма основание за отмяна на определенията от съдебното заседание за даване ход на делото и за обявяването му за решаване. Следва да се отбележи, че тези определения могат да бъдат отменени само при условията на чл. 253 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, а такива в случая не са налице.
Все във връзка с искането на касационния жалбоподател за ново насрочване на делото в съдебно заседание, за да му бъде дадена възможност лично да направи исканията си пред съда, следва да се отбележи за яснота на същия, че съгласно чл. 220 АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, съгласно чл. 219, ал. 1 АПК за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства, а съгласно ал. 2 на същия член, не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, които не са свързани с касационните основания. С касационната жалба не са представени никакви писмени доказателства, нито са направени искания за събирането на такива. В подадените молби по делото, включително и в тази от 21.03.2015 г. също не е направено искане за събиране на писмени доказателства, свързани с касационните основания, още повече, че по общо правило доказателствата следва да бъдат представени още с жалбата. По делото няма никакво твърдение или довод на касационния жалбоподател какво налага непременно личното му участие по делото пред касационната инстанция, след като същият е редовно призован за двете съдебни заседания, при това е имал възможност да направи искания с молби, които да бъдат разгледани от съда. Както вече се посочи, в касационната инстанция не са изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон, а само такива за нищожност на ревизионния акт и за допуснати при ревизията съществени процесуални нарушения. Всъщност прави впечатление, че подобно е процесуалното поведение на А. Д. в цялото производство както пред административния орган, така и при обжалването на ревизионния акт, включително пред двете съдебни инстанции същият прави искания за отлагане на съответните процесуални действия на различни основания, без да прави искания по същество, които да имат значение за правилното решаване на спора. По изложените вече съображения, настоящият състав не намира основание за насърчаване на подобно процесуално поведение в настоящото производство и приема за неоснователно искането в молбата от 21.03.2015 г. за отмяна на определението за даване ход по същество и за насрочване на делото в ново съдебно заседание.
При този изход на спора, не се възлагат разноски по делото за производството пред тази инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ: О. Б. У.
исканията по молба от 21.03.2015 г., подадена от А. И. Д. за отмяна на определенията от съдебно заседание на 10.03.2015 г. за даване ход по същество и обявяването на делото за решаване.
ОСТАВЯ В СИЛА
решение 1038/30.04.2014 г., постановено по адм. дело 1467/2013 г. по описа на Административен съд гр. В..
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ А. Е.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ А. Д./п/ Т. Т.
А.Д.