Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от Екатерина – В. В. М. от гр. С. против решение № 3656/30.05.2014г., постановено по адм. дело № 3718/2014г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 795/27.12.2013г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” /СП/ - Красно село. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна. Не са изложени конкретни касационни основания, поради което касационната проверка се извърши на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция „Социално подпомагане” – Красно село, оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Н. М..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Екатерина – В. В. М. против заповед № 795/27.12.2013г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” – Красно село, с която й е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, потвърдена с решение № РД 01-85/03.02.2014г. на директора на РДСП – София град. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Приел е, че при изготвянето на социалния доклад са спазени изискванията на чл. 27, ал. 2, 3, 4 и 5 ППЗСП, като предложението за отказ на исканата помощ е обосновано с установените факти и обстоятелства и при невъзможност за извършване на проверка на постоянния адрес. С. е приел, че не е доказано възникването...