Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "К. Г. - СЗ” ЕООД, с ЕИК 123721836, гр. С. З., подадена чрез процесуалния му представител адв.. А., против решение № 1378/09.06.2014 г., постановено по административно дело 2272/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив-14 ти състав, с което е отхвърлена жалбата на „К. Г. - СЗ" ЕООД против Ревизионен акт /РА/ № 241106683/07.03.2012 г., издаден от А. М. К. на длъжност Главен инспектор по приходите в Т. Д. гр. П. ИРМ Хасково, потвърден с решение № 642/06.06.2012 г. на Директора на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. П., с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 33229 лв., ведно с дължими лихви в размер на 5589,80 лв., както и допълнително установен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 5157,50 лв. и за 2010 г. в размер на 8723,91 лв., ведно със съответните лихви. С решението съдът е осъдил "К. Г. - СЗ" ЕООД да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП за приходите сумата от 1504 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита .

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Касаторът се позовава основно на заключенията на вещите лица по назначената ССЕ и СТЕ, установяващо редовно водено счетоводство от негова страна. Твърди се липса на решаващи мотиви в съдебното решение по преобладаващата част от доводите на ревизираното дружество. Намира, че е налице изискването на чл. 71, т. 1 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит, а непредставянето на поисканите от ревизиращите органи документи от доставчиците не обуславя отказ да бъде признато това право. Претендира отмяна на решението, постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП в писмено становище по делото оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № № 241106683/07.03.2012 г., издаден от А. М. К. на длъжност Главен инспектор по приходите в Т. Д. гр. П. ИРМ Хасково, потвърден с решение № 642/06.06.2012 г. на Директора на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. П., с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 33229 лв., ведно с дължими лихви в размер на 5589,80 лв., както и допълнително установен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 5157,50 лв. и за 2010 г. в размер на 8723,91 лв., ведно със съответните лихви. Отказания данъчен кредит касае м.04, 05, 08, 09, 10, 11, 12/2009г., м.01, 02, 03, 04, 07, 10, 12/2010г., м.05, 07/2011г. по 21 броя фактури, издадени от ЕТ „Х. К.", с предмет СМР по договор.

Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата против РА. Първоинстанционният съд е приел, че изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между прекия доставчик и жалбоподателя са обосновани с липсата на доказателства за работници, както и при някои от подизпълнителите не притежават и работници, както и на доказателства относно транспортирането на материали и работници. Счел е за безспорно установено по делото, че доставчикът ЕТ "Х. К." не разполага с материална и техническа обезпеченост за извършване на фактурираните СМР. По отношение на предходните доставчици „С. К. П." ЕООД, „А. Б. К.нс" ЕООД, «Стрелча 23» ЕООД, „С. К. ЕООД, „Одит - 2002' ООД първоинстанционният съд е приел, че не се установява от събраните доказателства, включително и ССЕ и СТЕ, конкретните подизпълнители да са извършили сочените видове СМР, нито да притежават техника и квалифициран персонал за извършваните дейности, поради което изводите на приходната администрация и в този смисъл са правилни и законосъобразни. Така постановеното решение е правилно.

Не са налице наведените от касатора отменителни основания. Съдът е обсъдил всички релевантни обстоятелства и направени възражения. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно липса на мотиви в обжалваното решение, както и на неизпълнение на съда на задължението му по чл.202 от ГПК. Първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите на своето решение извършените от ревизиращите органи действия във връзка с насрещните проверки на всеки един от доставчиците, представените от доставчиците документи, представените от ревизираното дружество договори и е възприел за правилни изводите, направени в РА. В изпълнение на задължението за преценка на всички направените доводи на страните съдът е обсъдил възраженията и е проверил законосъобразността на акта на всички основания по чл.146 от АПК, като е ценено и заключението на експертизите, които са обсъдени заедно с другите доказателства съгласно чл.202 от ГПК. При разглеждане на спора административния съд е изпълнил процесуалното си задължение по чл.171, ал.2 и 4 от АПК за събиране и проверка на доказателствата, което обуславя неоснователност на довода за нарушени съдопроизводствени правила. Относно материалния закон настоящата касационна инстанция констатира, че същия е правилно приложен от първоинстанционния съд. В първоинстанционното съдебно производство за доказване твърденията си за наличие на облагаема доставка, от страна на жалбоподателя са ангажирани съдебно-счетоводна - основна и допълнителни, както и съдебно-техническа експертиза, а също така множество писмени доказателства, касаещи извършени ревизии на ЕТ" Х. К.", „Стрелча 23" ЕООД, „А. Б. К.нс" ЕООД. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че дори да се приеме, че услугите – предмет на договорите, сключени между „Ковачев газ СЗ” ЕООД и ЕТ „Х. К.”, са изпълнени, доколкото това е прието от съдебно-техническата експертиза и не е оспорено от ответника по делото, то са налице обективни данни, че не са изпълнени от посочените доставчици. Не са представени доказателства от страна на жалбоподателя и изпълнителя на процесните услуги, че извършваната специфична дейност, а именно доставка и монтаж на газови инсталации, отоплителни инсталации, котелно, монтаж на вентилация, отговаря на изискванията по Закона за техническите изисквания към продуктите и Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове /Наредбата/. Не са ангажирани доказателства, че изпълнителят или самият жалбоподател, който ползва подизпълнители в случая, е изпълнил изискванията на чл. 36 ал.1 от Закона за техническите изисквания към продуктите. Подробно са изследвани от първоинстанционния съд липсата на кадрова и техническа обезпеченост на съответните доставчици. От това следва, че упражнявайки право на приспадане по така издадените му фактури, жалбоподателят се позовава на правото на Съюза с измамна цел или с цел злоупотреба. При наличието на обективни данни, че услугите не са осъществени от персонала на издателите на фактурите, ревизираното лице няма как да не знае това обстоятелство. Фактическите и правни доводи в касационната жалба относно реалността на процесните доставки са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Фактическата обстановка е безспорно установена, поради което искането за връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно.

С оглед на изложеното, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1378/09.06.2014 г., постановено по административно дело 2272/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. П./п/ А. А. Д.П.